Мемориалите от войната в Русия привличат пътешественици

Lori/Legion-Media
През 1945 година изтощеният от войната СССР фактически е в развалини. Москва е пострадала сериозно от атаките на вражеската авиация, преживелият блокада Ленинград е почти обезлюден, почти две-трети от Сталинград са разрушени. Сега, 70 години по-късно, на местата на страшните сражения има мемориални комплекси, които привличат пътешественици от цял свят.

В съвременна Русия трудно може да се намери град, който да не е засегнат по един или друг начин от Втората световна война: той е бил или полесражение, или там са били евакуирани хора и предприятия. Девет града, които поемат върху себе си най-страшния удар по времето на войната, днес носят званието Град-герой. Това са Москва, Санкт Петербург, Волгоград, Тула, Смоленск, Мурманск, Керч, Новороссийск и Севастопол. „Руски дневник“ направи една обиколка по най-впечатляващите места на войнската слава в някои от тези градове.

Волгоград: скулптурата „Родината Майка зове“и мемориалният комплекс на Мамаев курган

Волгоград (на 913 км от Москва), който в съветската епоха се нарича Сталинград, е място на най-смъртоносната битка в световната история, в която загиват почти 1,5 милиона души. През юли 1942 година на Мамаев курган Червената армия побеждава армията на Хитлер на Източния фронт, пречупвайки с това сражение хода на Втората световна война. Мемориалът и паметниците, които са издигнати на местата на тези събития, и днес са една от основните забележителности на града.

По-голямата част от паметниците, които са посветени на Втората световна война, се намира в три части на града, които са разположени недалеч един от друг. Това е Алеята на Героите, която води от крайбрежната улица към Площада на падналите, край музея-панорама „Сталинградската битка“, както и Мамаев курган. Най-добре е пътят между тях да се измине с т.нар. метротрам – трамвай, който се движи и под земята, и над земята.

Минутата мълчание, която периодично прекъсва музиката в музея на Мамаев курган, ти се струва нетърпимо силна, а стъпките по бетонния под изключително шумни. Вие можете да научите ужасяващите факти за Сталинградската битка и от книгите, и от интернет, но да почувствате целия трагизъм на войната, да осъзнаете невероятния размер на загубите на съветския народ, можете единствено, когато попаднете на Мамаев курган и сами се изкачите по 200-те стъпала – колкото дни е продължило сражението за града, от „Паметта на поколенията“ до подножието на „Родината майка зове“.  Тя гледа на пътешествениците от височината на своя исполински ръст, а през 1967г., когато е създадена, е вписана в „Книгата за рекорди на Гинес като най-голямата статуя в света (85 метра без постамента). За сравнение Статуята Свободата в Ню Йорк е 46 метра; статуята Христос в Рио де Жанейро - 38 метра.

Санкт Петербург: Площадът на Победата и Музея на блокадата

По същото време, когато жителите и защитниците на Сталинград гинат в боевете, на жителите на Ленинград се пада друго страшно изпитания – продължилата 872 дни блокада (от 8 септември 1941-ва по 27 януари 1944-та г.). Близо 97% от загиналите не са били нито ранявани, нито са били на фронтовата линия, а са умрели от глад и болести. Както пише в своята книга Just and Unjust Wars американският политически философ Майкъл Уолцер, „ по време на обсадата на Лениград са загинали повече мирни граждани, отколкото в ада на Хамбург, Дрезден, Токио, Хиросима и Наказаки взети заедно“.

Монументът на героичните защитници на Ленинград се намира в Санкт Петербург на площада на Победата и е негов композиционен център. Това е най-известното съоръжение, посветено на подвига на гражданите в трагичните дни на блокадата. Под него се намира подземната „Паметна зала“ (музей), която е украсена с двете огромни пана «Блокада» и «Победа». В залата можете да чуете радио-сигналите на Москва, които се сменят от ударите на метронома. На два видеоекрана се появяват силуети от блокадния град: 10-минутният документален филм  „Спомен за блокадата“ в съпровод на Седмата симфония на Дмитрий Шостакович, те кара още по-силно да почувстваш трагедията на Ленинград и величието на подвига на неговите защитници.

По-лично възприемане на събитията от онези години през погледа на обикновения ленинградчанин може да се получи в мемориалния музей на отбраната и блокадата на Ленинград. Там можете да видите реконструкция на една от стаите в ленинградска квартира от времето на блокадата, да чуете сигналите за въздушна тревога, да разгледате снимки, различни видове оръжие, лични вещи на жители и защитници на града, а също така и блокадната храна, която са били принудени да правят от подръчни материали жителите на обсадения град. Например, парченце блокаден хляб с тегло от 125 грама, който основно е бил приготвян от ръжено брашно и хидроцелулоза.

Курс: мемориалният комплекс „Курската дъга“ (Триумфалната арка)

Сталингпрадската битка белеши преломът в хода на Втората световна война, но нейният успех нямаше да бъде затвърден без битката при Курск (на 457 км от Москва) през юли 1943 година, чието геополитическо значение надхвърля пределите на съветско-германсикия фронт, слагайки край на режима на Бенито Мусолини и принуждаваки Италия да излезе от войната. Битката на Курската дъга е влязла в историята като най-голямото танково сражение, а в нея участват около 2 милиона войници, 6  хиляди танка и четири хиляди самолета. 

Монументалният парк в чест на Курската битка се намира в северната част на града и е изграден под формата на алеи с дължина от по километър, по които са разположени Триумфалната арка, паетникът на един от най-известните съветски военноначалници през Втората световна война Георги Жуков, храмът на християнския светец Георги Победоносец и гробът на Незнайния войн с Вечния огън. Тук се намира и паметната стела под формата на дорийска колона, върху която е изписан Указът на президента на РФ за присвояване на Курс на званието Град-герой. В комплекса влиза и изложба на военна техника, оръдия, гаубици, танк Т-34, самоходно оръдие „Зверобой“, както и знаменитите „Катюши“.

Новоросийск: мемориалният комплекс „Малката земя“

Драматичните събития от Втората световна война не са се развивали само в европейската част на страната – паметта за тях е останала и в южните райони на Русия. Най-известният епизод в тази част на фронта е десантната операция на Червената армия през февруари 1943, когато южно от Новоросийск (1466 км от Москва) се създава плацдармът под името „Малката земя. Героичната отбрана на това парче земя продължава 225 дни и завършва на 16 февруари с освобождението на Новорорийски от фашистите. В резултат именно от този плацдарм започва контранастъплението на този участък от фронта, което изиграва ключева роля в цялата битка за Кавказ.

Новоросийският държавен исторически музей-резерват „Малката земя“ е разположен на крайбрежната улица „Адмирал Серебряков“ на брега на Черно море. Основният паметник на Малката земя огромна пространствена композиция във формата на носа на боен кораб, който с пълен ход е изкочил на брега. Оттук се открива изглед и към Цемеския залив, където се водят жестоки боеве. Около паметника и до днес могат да се открият следи от битката през 1943 година – обрасли с трева окопи, ровове, наблюдетелни командни пунктове. Вътре в момумента се намира музей-галерия на бойната слава, а недалеч от мемориала работи музей, където са изложени оръжие и бойната техника от времето на Втората световна война.

"Российская газета". Всички права запазени.