„Нормандската четворка“ иска изтегляне на цялото тежко въоръжение от Донбас

AP
Министрите на външните работи на нормандската четворка (Русия, Германия, Франция и Украйна) призоваха страните в украинския конфликт да изтеглят от зоната на бойните действия всички тежки оръжия с калибър под 100 мм, както и всички танкове.

Този призив прозвуча на фона на засилването на насилието, което поставя под въпрос спазването на споразуменията за прекратяване на огъня в Донбас. Експертите обаче са на мнение, че няма нищо тревожно в изявлението на външните министри и то е само логично продължение на Минските споразумения.

Едно от положителните неща от срещата в Берлин е изразената подкрепа за предложението на ОССЕ да бъде разгледан въпросът за изтеглянето на всички оръжия с калибър до 100 мм, както и на всички танкове, което е допълнение към оръжените системи, които трябва да бъдат изтеглени съгласно Минските споразумения, заяви руският министър на външните работи Сергей Лавров.

„Това беше предложено от руската страна още преди месец и половина чрез нашите представители в общия Център за координиране и контрол, а сега това предложение беше подкрепено и от „нормандския формат“ и аз смятам това за важен успех“, отбеляза Лавров.

Прави впечатление, че министрите подкрепиха руското предложение на фона на увеличаването на броя на нарушенията на примирието и по-конкретно в района на летището на Донецк. В отчета на Управлението на ООН за координация на хуманитарните въпроси се отбелязва, че информациите за въоръжени сблъсъци „продължават да постъпват ежедневно от различни райони на източна Украйна и особено от покрайнините на Донецк, Мариупол и Луганск“.

Денис Пушилин, постоянен представител на Донецката народна република на преговорите на контактната група, заяви пред РИА „Новости“, че самопровъзгласилата се република е готова да изтегли танковете и оръжията с калибър под 100 мм от зоната на бойните действия.

Нов етап на урегулиране на конфликта

Сергей Уткин, завеждащ сектора за Политически проблеми на европейската интеграция към отдела за европейски политически изследвания на Института за световна икономика и международни отношения (ИМЭМО) на Руската академия на науките, заяви в интервю за „Руски дневник“, че в Донбас прекратяването на огъня не се спазва изцяло, защото значително количество тежко въоръжение, което не е било обект на Минските споразумения, остава на фронтовата линия.

„Призивът на четворката е жест на отчаяние. Това е следващата техническа стъпка и целта е изтеглянето на всички видове тежко въоръжение от фронтовата линия“, подчертава експертът.

Доцентът от Руския държавен хуманитарен университет (РГГУ) Александър Гушчин заяви за „Руски дневник“, че положението в Донбас не се стабилизирано изцяло и конфликтът може да избухне с нова сила. „Сега настъпва доста критичен момент и витае усещането, че украинската страна не е заинтересована от спазването на примирието. От страна на ДНР и ЛНР също се усещат известни амбиции“, констатира експертът.

Берлинската среща, по мнението на Гушчин, все пак има един положителен момент: „Не бяха приети някакви революционни решения, но Европа запази ролята си на посредник и не взе еднозначно страната на Украйна“.

Да се говори за миротворци все още е рано

В Берлин украинският министър на външните работи Павел Климкин отново постави въпроса за разполагането в Донбас на миротворчески контингент, но тази тема не получи развитие. Русия, от своя страна, смята че обсъждането на този въпрос е преждевременно.

„Идеята за миротворечска мисия не съвпада с идеите на Минските споразумения“, отбеляза Сергей Уткин. Те са насочени към започването на диалог между Киев и самопровъзгласилите се републики, както и за обсъждане на нова конституция на Украйна. Появата на миротворци ще означава изолиране на субекта, а не неговата интеграция в политическата структура на Украйна“.

Според експерта, сега въпросът е следният: или изпълнение на Минските споразумения, или ескалация на конфликта, след което може да последва и промяна в позицията на Русия. „Засега позицията на Москва е, че има надежда за изпълнението на Минските споразумения, а това означава, че е рано да се говори за разполагането на миротворци“, подчертава Сергей Уткин.

Александър Гушчин също се придържа към подобна гледна точка по отношение на миротворците. Той отбелязва, че Москва е за оставането на Донбас в състава на Украйна при условие, че бъде направена конституционна реформа, а разполагането на международен контингент ще доведе до замразяване на конфликта.

"Российская газета". Всички права запазени.