Нощните вещици

Скоро след началото на Великата отечествена война в правителството на страната се натрупало голямо количество писма от жени-летци в аероклубове, летателни училища и от транспортната авиация. Всички те настойчиво молели да бъдат изпратени на фронта, за да воюват наравно с мъжете.

В същото време героят на Съветския съюз Марина Раскова, известна на цялата страна с легендарния полет без кацане със самолета АНТ-37 „Родина“ от Москва до Далечния Изток, предложила идеята да се създаде специален женски полк. По върховете я изслушали и обещали да си помислят, но тъй като до този момент в световната авиация нямало такива части, идеята на Раскова се сдобила и с много противници. А писмата продължавали да идват и идват...

В крайна сметка Раскова получила от Сталин разрешение да сформира женски авиационен полк и още през есента на 1941 година започнал подборът на доброволците. След ускорен подготвителен курс бил създаден 46-и Гвардейски авиационен полк, който станал единствената в света женска част на нощната авиация.

Първата заповед в авиогрупата предписвала на момичета да се подстрижат „като момчета“, оставяйки си коса само отпред и то до „средата на ухото“. По-дълга коса можело да се остави единствено след личното разрешение на Марина Раскова, но никой, естествено, не тръгнал да моли за такава „дреболия“.

Полкът „Нощни вещици“ пристига на фронта на 27 май 1942 година и в състава му са 115 момичета на възраст от 17 до 22 години. Първият боен полет е на 12 юни.

„За Люба!“, „За Вера!“ 

Момичета летели на ниска височина с малките и бавни биплани ПО-2, които са наричани „кукурузник“ или „етажерка“. Преди войната на тях обучавали младите летци. Откритата кабина с плексигласова козирка не можела да защити екипа не само от куршумите, но дори от силния вятър. Нямало връзка по радиото, скоростта на самолета е едва 120 км/час, а максималната височина на полета - 3 км. Единственото въоръжение били пистолетите ТТ, а картечниците се появили на тези самолети едва през 1944 г.

В самолета нямало бомбов отсек и бомбите се прикрепвали направо на корема на самолета. ПО-2 не можел да носи много бомби, но пък попаденията били изключително точни. Щурманите слагали по-малките бомби на коленете си и ги хвърляли с ръка през борда на самолета. Момичетата летели нощем и извършвали до десет полета. Пилотите изключвали моторите и в тишината върху врага падали бомбите. Полкът превозвал и товари за партизаните: лекарства, боеприпаси, храни, поща.

Немците наричат ПО-2 „рус фанер“ заради дървения корпус, който бил обшит с шперплат. За всеки свален самолет немските летци получавали най-високата награда в Райха – „Железен кръст“.

На бомбите момичета пишели отначало „За Родината!“, но след първите загинали приятелки се появили и надписи „За Люба!“, „За Вера!“

Кои са в действителност нощните вещици?

Екипажът на ПО-2 бил от двама души – пилот и щурман. Щурманите били основно студентки от висшите училища. Например, Полина Гелман учила в Историческия, Ирина Ракоболска – във Физическия факултет на Московския университе, а Раиса Аронова – в Московския авиационен институт. Те привнасяли особена атмосфера в полка: изнасяли лекции, издавали списания, пишели стихове.

Командир на 46-и Гвардейски полк била Евдокия Бершанска, единствената жена-кавалер на ордена „Суворов“, който се връчвал единствено на пълководци. Под нейно командване полкът се сражавал до края на войната. За годините на войната момичетата-летци от 46-и Гвардейски полк извършили около 24 000 бойни полета.

Денят на Победата момичета посрещнали недалеч от Берлин. Те си спомняли за своите приятелки, които не доживяват до щастливия ден. В боеве загинали 33 момичета-летци, а девет станали герои на Съветския съюз.

"Российская газета". Всички права запазени.