Москва е търговски град, а Петербург – императорски. Даже и в музейния живот

Времето е издигнало два от най-големите музеи на руското изкуство в Русия до статус на държавни, макар и тяхната поява да е свързана с различни социални инициативи. Ако московската Третяковска галерия е основана през 1856 година от търговеца Павел Третяков като негова частна сбирка, то Руският музей в Петербург е учреден през 1895 година с указ на Николай II, в изпълнение на желанието на неговия баща, и е бил наречен Руски музей на император Александър III.

Музеят вчера и днес

За необходимостта от създаването на такъв музей се е говорило дълго преди неговото официално откриване през 1898 г. в специално откупения за тази цел Михайловски дворец. Днес Държавният руски музей (ДРМ) се е превърнал в цял художествен комплекс: към главното здание още през 1914 – 1916 г. Леонтий Беноа (брат на известния художник Александър Беноа) пристроява нов корпус, който носи неговото име. В началото на деветдесетте години сградите на Михайловския (Инженерния) замък и на Мраморния и Строгановския дворец преминават към ДРМ.

С помощта на знаменитите немски колекционери Петер и Ирене Людвиг в Мраморния дворец през 1995 г. се появява музей в музея – Музеят на Людвиг, разказващ за световното изкуство на миналия век. Вече в началото на ХXI век в състава на ДРМ са включени Лятната градина, Летният дворец на Петър I и Къщичката на Петър I („Домик Петра I“ – бел. ред.).

През 2003 г. музеят започна да отваря виртуални филиали, 37 от които работят зад граница. А неотдавна музеят се разшири и в материалния свят – на 25 март в испанска Малага се откри първият му задграничен филиал. Следващата си крачка Руският музей ще направи в Куба. „На равнище министри се договорихме да ни предадат сграда в центъра на Хавана за отваряне на Дом на Руския музей, засега това беше потвърдено на срещата на Владимир Путин с Раул Кастро. През май отлитаме там да открием виртуалния електронен Руски музей“, съобщи директорът на ДРМ Владимир Гусев в интервю за РИА „Новости“.

Русия през вековете

Сред първите музейни експонати от края на ХIX в Михайловския замък са докарани картини от Ермитажа. Така тук попадат „Деветият вал“ на Иван Айвазовски и „Последният ден на Помпей“ на Карл Брюлов. Освен това, в музея постъпват произведения от колекцията на Александър III, които се пазят в Царско село, и от Академията на изкуствата (през 1922 г. към Руския музей преминава цялата колекция на Музея на АИ). С падането на руската империя по ирония на съдбата в бившия императорски музей пристигат вещи, които преди са принадлежали на царското семейство и на неговото обкръжение (например на Строганови и Шереметиеви) и произведения на древноруското изкуство от манастирите.

В списъка на голямата гордост на ДРМ изпъкват работите на двама от великите иконописци: Андрей Рубльов (икони от иконостаса на Успенския събор във Владимир) и Дионисий (от иконостаса на събора „Рождество Богородично“ на Ферапонтовия манастир във Вологдска област). Завеждане в документацията на ДРМ получават и програмните за руската реалистична живопис „Бурлаци на Волга“ на Иля Репин и изпълненият със съвсем друго настроение „Портрет на Ида Рубенщайн“ на Валентин Серов.

Изкуството утре

След като през 1926 г. Руският музей се сдобива с отдел за нови течения (в чиито каталог практически преминава изцяло колекцията на закрития от болшевиките Музей на художествената култура, създаден с усилията на художниците авангардисти), в ДРМ започват да се събират и произведения на съвременното изкуство – от символизма, до авангарда. По-късно наследниците на Малевич предават тук много негови творби (общо в ДРМ те са 156); някои от тях гастролираха на неотдавнашните изложби в Stedelijk в Амстердам и Tate Modern в Лондон. Тук, след като в Ленинград по време на блокадата загива другият знаменит експериментатор – Павел Филонов, неговата сестра предава творбите и записките му, като така ги спасява.

Колекцията продължава да се попълва. В пресслужбата на музея съобщиха, че днес във фонда на ДРМ вече има повече от 400 хиляди експоната, а по случай юбилея се готви голямата изложба „Дарения и придобивки“. В експозицията ще влязат постъпления от 1998 г. – творби на художниците от XIX век. Посетителите ще могат да се запознаят с творбите на такива известни майстори като Боровиковски, Айвазовски, Репин, Шишкин, Гончаров, Кустодиев, Серебряков, Судейкин и на много други.

"Российская газета". Всички права запазени.