Южните Курилски острови: медитативни ландшафти, затворени в Тихоокеанския огнен пръстен

RBTH
Когато пристигнете на Кунашир, Шикотан или и Итуруп, ще видите, че животът тук тече по свой порядък. Тук има местни стандарти и устройство на живота: девствена и дива природа, места, в които не е стъпвал човешки крак, Тихият океан, Охотско море.

Южните Курили – това е огромно количество от малки острови, където кипи свой живот, събират се тюлени върху камъните, от сутрин до вечер гълчат птичите пазари, расте бамбукът и от вулканите изригват гейзери, съперничещи с климатически сходната Камчатка по привлекателност за дивите пътешественици.

Извънземните острови

Курилските острови (10417 км на изток от Москва) са верига от 56 вулканични острова по протежение на 1200 км между полуостров Камчатка и остров Хокайдо, отделяща с дъгата си Охотско море от Тихия океан. На юг от тях минава границата на Руската федерация с Япония.

Островите образуват два паралелни хребета: Големия курилски хребет и Малкия курилски хребет, които се намират в сахалинската област на Русия. Териториалното владение на южните острови на архипелага – Итуруп, Кунашир, Шикотан и Хабомаи, се оспорва от Япония, която ги включва в състава на перфектурата Хокайдо.

Курилските острови са разположени в зона на висока сеизмична активност: повече от половината намиращи се тук вулкани са действащи, а редом с тях пръскат струи горещи минерални източници. На Курилите не е рядкост появата на цунами, последното от които беше през 2006 г.

Когато самият път се превръща в пътешествие

За да попаднете на Курилите и да се доберете обратно, трябва да имате определен късмет, свързан с променливите условия на времето.

Със самолет обикновено се стига до Итуруп и Кунашир. До първия от тях малко по-лесно, тъй като през 2014 г. на острова бе открито ново съвременно летище, а преди това се използваше стара японска писта, построена на място, където често падаха мъгли, заради които по цели седмици не летяха самолети.

Летището на Кунашир не е толкова съвременно, мъглите са чести и да не излетите в деня на отлитането, посочено на билета ви, е в реда на нещата: жителите на островите говорят, че ако човек отлети от първия или от втория път, може да се смята за щастливец.

Пътешествието между Курилските острови с кораб, който пътува няколко пъти седмично, силно зависи от времето и вълнението: дали ще излезе изобщо в морето и дали ще продължи маршрута си. Не може да се купят предварително билети, човек може само да се запише на опашката и да попадне на борда по списък. По-лесно е да се отпътува с кораб от Сахалин (9400 км от Москва), оттук той тръгва празен, а на островите може да се натъпче до краен предел. 

На третия остров от Големия курилски хребет, Шикотан, може да се отиде само с параход, който пътува от Итуруп или Кунашир. Преходът между островите е неголям, свободни места на парахода има винаги.

Посещението на който и да е от островите е невъзможно без специалното разрешение на граничните войски, което е желателно да се получи по-отрано.

Меката за туристите сървайвъри

Туристическата инфраструктура на Курилите практически не е развита, така че каквито и да е придвижвания по Курилите приличат на някакво търсачество, което включва в себе си общуването с местните жители. Те са доста дружелюбни и охотно помагат на дивите пътешественици. Например е съвсем възможно да се договорите с надзирателите на фара и да останете при тях за през нощта срещу неголямо заплащане.

Условията са много далече от тези в петзвездните хотели, но в замяна на това ще чуете толкова истории, колкото няма да ви разкаже нито един екскурзовод. Или, ако ви провърви, можете да попаднете на риболовен кораб и да видите как се лови сайра. Това се прави през нощта, рибата се примамва със специални прожектори и водата буквално искри от среброто на хиляди риби.

Шикотан за разлика от Кундашир и Итуруп не е така голям и на него изобщо няма мечки, затова може смело да си вземете палатката и да пътешествате из острова. На Кунашир и Итуруп ситуацията с дивите животни е доста напрегната: в гладните години, когато няма много риба, мечките стават опасни за човека.

Обхванатото от ръжда наследство

Тъй като Южните Курили се намират в непосредствена близост до Япония, на всеки остров по-рано са съществували места, където според мнението на военните е можело да се осъществи атака от страна на противника, така че там са се строили дървено-земни огневи съоръжения (т. нар. „дзот“ – бел. ред.), разполагали са се танкови части. На Шикотан танковете са били разположени по цялата брегова линия на поселището Крабов: това е бил отлично защитен залив, където веднъж на полугодие са се провеждали стрелби и е бил пристрелян буквално всеки метър.

През деветдесетте години след разпада на СССР тези военизирани части са били захвърлени. Тъй като е било сложно да се извози оттам морално остарялата техника, оставили са я и сега една от визитните картички на всеки остров са танковете, оръдията и останките от такива укрепени райони.

До Втората световна война част от островите са заемали японците, така че на тях и до ден днешен може да се видят цели японски гробища и места, където по-рано са живели „хората на Изтока“.

"Российская газета". Всички права запазени.