Чуйският тракт: Пътят на коприната в Сибир

Пътешествието по най-красивият път на Алтай, Чуйският тракт, може да се направи с автомобил или велосипед. Вие ще видите не само най-големите съкровища на Алтай – пещери, езера, реки, връх Белуха и Чуйската степ, но и ще се запознаете със селската култура на Русия, с бита на казахите от Алтай и ще почувствате характера на дивия, девствен Сибир.

Чуйският тракт, чиято дължина е около хиляда километра, започва от Новосибирск (на 2 812 км от Москва) и се вие през Алтайския край и Република Алтай до границата между Русия и Монголия. Това е най-красивият асфалтиран сибирски път, който впечатлява дори опитните пътешественици: тук изгледите към селата се сменят с планински пейзажи, а след срещата със заснежения връх Белуха започва истинска степ.

През миналата година руското издание на „Нешънъл Джиографик Травълър“ (National Geographic Traveler) включи Чуйският тракт, заедно с Далтън хайуей в САЩ и „Магистрала 40“ в Аржентина, в десетте най-красиви автомагистрали в света, като отбеляза, че „да преминеш по Чуйския тракт – това е все едно да пресечеш цяла Русия“.

Сибирският „Път на коприната“

Целият живот на Алтай исторически е тясно свързан с този път. Чуйският тракт е неговата главна търговска и жизнена артерия. Още през III-то хилядолетие преди н.е. на юг от Сибир кочияши с камшици препускали от Азия, Тибет, Китай до Алтай с виещи се кервани със стоки – полагали северната част на Великия път на коприната. До самото начало на ХХ век Чуйският тракт така си и оставал опасна планинска пътека, по която търговците се придвижвали само яздейки, докато през 1901 г. не започнало изграждането на тракта (през 30-те години в изграждането, заедно с местните жители, участвали и интернираните в СибЛАГ). Днес тук минава асфалтираната магистрала М-52, по която се движат не само много търговци от Азия и южен Сибир, но и авто и вело пътешественици от Русия и други страни.

Приключенията на чужденците в Сибир

Независимо от отдалечеността на Алтай от централната част на Русия, тук идват много чужденци. Например, фотографката Хайди Бреднер (Heidi Bradner), която е известна със своите хуманистични репортажи, взе участие в руското фото изследване на Чуйския тракт „Хората по границите“ („People on the borders“).

Не толкова отдавна спортисти от Германия участваха в международния веломаратон „Чуйски тракт 2013“. Но пътешествието из Алтай бе особено интересно за Брайан Дюпе (Brian Dupee) и Занд Б. Мартин (Zand B. Martin), които през 2014 г. изминаха тракта с велосипеди, а след това продължиха пътя си през Монголия, Казахстан и Китай. В своя блог велосипедистите написаха:

„Пътят пропадна и ние продължихме по едно плато и през долината обратно към Катун. Климатът е студен, сух, какъвто е в степта. Пътят е хубав и лесен за навигация: ако излезете от асфалтовия път, заплетен като паяжина, значи се движите в погрешна посока. Тези 500 километра път минават през сърцето на това място и ние го следваме през проходи и малки села, скупчени около чакълести реки. Стада от овце и кози търсят трева по хълмовете, под внимателния поглед на кучето и яхналия мотоциклет пастир. Крави и прасета маршируват около загражденията, близо до дома си, въпреки че прасетата намаляват, защото вече сме в район, известен с мюсюлманското малцинство в етническата карта на Алтай. Тук има впечатляващо религиозно многообразие – представени са руската православна църква, ислямът, тенгризмът, тибетският будизъм, както и по-малки организирани системи от вярвания, често наричани шаманизъм, но по-скоро смесица от анимизъм и благоговение пред прародителите. Като оставим долината Катун зад себе си и започнем изкачването на Чуя, минаваме покрай последната църква в село Акташ, после навлизаме в степта на Чуя - суха, безплодна, с висока надморска височина, покрита с пасища, обградена от планини. Достигаме пограничния град Коч Агаш, подминаваме първата джамия – скромна, зелена, дървена и с полумесец на ламаринения връх."

Както за автомобилистите, така и за велосипедистите си струва да си предвидят минимум седмица за пътешествието по Чуйския тракт: по неговото протежение е прекалено интересно. Например, в Бийск се намира музея на Чуйския тракт, а в село Сростки – къщата-музей на известния руски кинорежисьор и писател Василий Шукшин, който е родом от Сибир.

По пътя могат да бъдат посетени Тавдинските пещери и Телецкото езеро – най-голямото в Алтай. Прекрасни изгледи към пътя и планините се откриват от Семинския проход, а в село Жана-Аул може да бъде посетен музея на казахската култура, който се помещава в истинска юрта. Чуйският тракт – това е път, който помага да се разбере, как в Сибир се преплитат руската, алтайската, казахската култури. И позволява да се усети духът на дивия и истински Сибир.

Видеото на чуждестранни пътешественици за Чуйския тракт: https://vimeo.com/114697078

Как да стигнем

Пътешествието по тракта започва обикновено от Новосибирск, до който ежедневно има полети от Москва и Санкт Петербург, а също така минават и влакове. От там вашият път лежи по протежение на магистрала М-52, по която няма как да се объркате: това е единственият голям път в Алтайския край и Република Алтай. По пътя освен бази за отдих и бензиностанции има и заведения с европейска, алтайска и казахска кухня.

Но тъй като най-южната част на Чуйския тракт е по-дива и там няма хотели, ще бъде уместно да си вземете палатка, спален чувал и газов котлон. Тези, които искат да изминат тракта на велосипед, трябва да помнят, че едно такова пътешествие ще бъде спортно: по пътя периодично има изкачвания и се вие като серпентина. Пътешествието по Чуйския тракт си организирате самостоятелно, местните туристически агенции не предлагат специализирани пътувания.

"Российская газета". Всички права запазени.