Прима балерина и муза: Светлана Захарова

„Когато разбрах, че „Болшой театър“ ще бъде затворен за реконструкция, осъзнах, че всички сцени и стъпала, които помнят стотици и хиляди, може би милиони зрители, завесите, които са се вдигали и спускали стотици и хиляди пъти, всичко това, включително много съветски символи, ще изчезнат завинаги“, споделя Владимир Фридкес.

В рамките на Деветото московско международно биенале "Мода и стил във фотографията 2015", Московският мултимедиен арт музей представя изложба, озаглавена „Still Frame" от известния руски фотограф Владимир Фридкес, посветени на примабалерината на „Болшой театър“ Светлана Захарова.

Романсът между балета и фотографията продължава вече повече от век. Имената на бележити фотографи на 20 век като Хорст П. Хорст, Сесил Бийтън, Ричард Аведън и Ървинг Пен са неразривно са свързани с имената на танцьори и хореографи от ранга на Сергей Дягилев, Галина Уланова, Мая Плисецка, и това са само няколко от имената.

Владимир Фридкес открива първото си вдъхновение от балета през 2005 г., няколко дни преди началото на голямо преобразяване на „Болшой театър“. Това е естествен импулс от страна на фотографа, който осъзнава важността на момента – да улови една отиваща си епоха. Тази серия от снимки се ражда неочаквано, замислена, така да се каже, „от и за себе си“.

„Когато разбрах, че „Болшой театър“ ще бъде затворен за реконструкция, осъзнах, че всички сцени и стъпала, които помнят стотици и хиляди, може би милиони зрители, завесите, които са се вдигали и спускали стотици и хиляди пъти, всичко това, включително много съветски символи, ще изчезнат завинаги“, споделя Владимир Фридкес.

Въпреки опита, фотографът няма идея как да заснеме танцьорите – просто се доверява на интуицията си, прехвърля и запечатва театралния пейзаж с фотоапарата си. Тази снимка ще бъде основата на изложбата.

Десет години по-късно, Фридкес се връща към незавършения си проект. Този път обективът му е насочен към звездата от ремонтирания театър Светлана Захарова.

Творческият дует Фридкес и Захарова възхвалява красотата на движението, изчистените линии и пропорции, неограничените възможности на човешкото тяло.

Темата за движението и танца са в хармония с темата от последното биенале, озаглавено „Между реалното и въображаемото“. Веднъж великата Ани Лейбовиц каза: „Невъзможно е танцът да бъде заснет, защото се ражда във въздуха и в него изчезва“.

Владимир Фридкес разказва историята на един герой на ръба на реалното и въображаемото, изтръгнато от въздуха и застинало в движението, от което се ражда танца.