Прима балерина и муза: Светлана Захарова

Владимир Фридкес разказва историята на един герой на ръба на реалното и въображаемото, изтръгнато от въздуха и застинало в движението, от което се ражда танца.

Владимир Фридкес разказва историята на един герой на ръба на реалното и въображаемото, изтръгнато от въздуха и застинало в движението, от което се ражда танца.

Владимир Фридкес, със съдействието на Московския Мултимедиен Арт Музей
В рамките на Деветото московско международно биенале "Мода и стил във фотографията 2015", Московският мултимедиен арт музей представя изложба, озаглавена „Still Frame" от известния руски фотограф Владимир Фридкес, посветена на примабалерината на „Болшой театър“ Светлана Захарова.

„Когато разбрах, че „Болшой театър“ ще бъде затворен за реконструкция, осъзнах, че всички сцени и стъпала, които помнят стотици и хиляди, може би милиони зрители, завесите, които са се вдигали и спускали стотици и хиляди пъти, всичко това, включително много съветски символи, ще изчезнат завинаги“, споделя Владимир Фридкес.

В рамките на Деветото московско международно биенале
Романсът между балета и фотографията продължава вече повече от век. Имената на бележити фотографи на 20 век като Хорст П. Хорст, Сесил Бийтън, Ричард Аведън и Ървинг Пен са неразривно са свързани с имената на танцьори и хореографи от ранга на Сергей Дягилев, Галина Уланова, Мая Плисецка, и това са само няколко от имената.
Владимир Фридкес открива първото си вдъхновение от балета през 2005 г., няколко дни преди началото на голямо преобразяване на „Болшой театър“.  Това е естествен импулс от страна на фотографа, който осъзнава важността на момента – да улови една отиваща си епоха. Тази серия от снимки се ражда неочаквано, замислена, така да се каже, „от и за себе си“.
„Когато разбрах, че „Болшой театър“ ще бъде затворен за реконструкция, осъзнах, че всички сцени и стъпала, които помнят стотици и хиляди, може би милиони зрители, завесите, които са се вдигали и спускали стотици и хиляди пъти, всичко това, включително много съветски символи, ще изчезнат завинаги“, споделя Владимир Фридкес.

Въпреки опита, фотографът няма идея как да заснеме танцьорите – просто се доверява на интуицията си, прехвърля и запечатва театралния пейзаж с фотоапарата си. Тази снимка ще бъде основата на изложбата.
Десет години по-късно, Фридкес се връща към незавършения си проект. Този път обективът му е насочен към звездата от ремонтирания театър Светлана Захарова.
Творческият дует Фридкес и Захарова възхвалява красотата на движението, изчистените линии и пропорции, неограничените възможности на човешкото тяло.

Темата за движението и танца са в хармония с темата от последното биенале, озаглавено „Между реалното и въображаемото“. Веднъж великата Ани Лейбовиц каза: „Невъзможно е танцът да бъде заснет, защото се ражда във въздуха и в него изчезва“.

Владимир Фридкес разказва историята на един герой на ръба на реалното и въображаемото, изтръгнато от въздуха и застинало в движението, от което се ражда танца.

"Российская газета". Всички права запазени.