Какво може да се научи за личния живот на руснаците

Лична информация за руските граждани събират държавните институции, търговските компании и мошениците. Не е нужно човек да е квалифициран детектив, за да разбере имало ли е дадено лице отношение към съдебно производство, има ли собствен бизнес и каква собственост има държавният служител. Какво може да се разбере за руските граждани, проучи „Руски дневник”.

Тези дни стана известно, че Министерството на образованието на РФ се готви да направи голяма база данни на учащите се и техните родители, която ще бъде достъпна за широк кръг федерални институции, а също и за регионалните и общинските власти.

Почти откритие

Предполага се, че чиновниците ще получат информация за успеваемостта на минимум 22 милиона ученици и студенти, за тяхното здраве и семейно положение. Освен самото Министерство на образованието и науката, личните данни ще могат да ползват и Министерството на здравеопазването, Министерството на труда, данъчните и пенсионните органи, регионалните и общинските образователни структури, учебните организации, а също органите за опека и попечителство, пише вестник „Комерсант”.

Все пак и без създаването на специални бази данни, за руските граждани може да се получи твърде много информация. Спектърът на тези данни ще зависи от статуса на проучваната личност. „Ако човекът се занимава с предприемачество, то може да се разбере индивидуалният му данъчен номер (ИДН), адресът му по местоживеене и това какви договори е сключвал с държавата – тези сведения се пазят в регистъра на частните предприемачи, който съществува във всеки регион и оттам може да се получи извлечение.

За държавния служител можем да научим информация за доходите му, за неговите автомобили и недвижими имоти – тя се качва на сайтовете на институциите и данъчните служби. Ако човек макар и един път е бил депутат или е бил на балотаж на избори, то после може да се открие много лична информация за него, за доходите и местоработата му – те се публикуват в открити източници в периода на агитацията.  Ако той е публично лице, то биографията му се намира на сайтовете на държавните органи”, разказа за „Руски дневник” членът на експертния съвет по договорните отношения при Министерството на икономическото развитие на Русия Иван Бегтин.

Ако човек е член на ОАО (отворено акционерно дружество), то неговите данни ще съществуват в официалните отчети на кампанията на нейния сайт. Разбира се, съществуват и социалните мрежи, информацията в тях руските граждани сами разкриват в своите профили”. Експертът също отбелязва, че на сайтовете на съдилищата може лесно да се намери информация за съдебни производства, където е бил споменаван даден руски гражданин, а също така и какви дългове е имал – чрез базата на съдебните пристави.

„Ако се поровим, можем да отправим запитване в руския регистър (федерална служба на държавната регистрация, кадастъра и картографията – бел. ред.) и да научим какъв недвижим имот има даден човек – казва Бегтин. – Ако търсещият информацията разполага с пари, то може да си купи част от нея. Има официални и неофициални източници. Съществуват бази данни, класифицирани по юридически лица, в тях достъпът за една година струва около 16 хиляди рубли, за 50 хиляди рубли (хиляда долара) може да се събере максимално обширна информация.” 

Също на сайта на Държавната инспекция по безопасност на движението (ГИБДД) може да се научат и задълженията за автомобилните глоби, за това е необходимо да се знаят номерата на колата и на шофьорската книжка.

Не разбират какво казват

При това данните за руските граждани са разнородни, лишени от единство. „Дигитализацията в Русия е значително ниска, при нас даже не всички хора са заведени дори в базата данни на пенсионния фонд. Има много граждани, които живеят в рамките на сенчестата икономика. Затова може да се види само онази част от обществото, която е активна и публична – обяснява Бегтин. – Страната е голяма и данните са разнородни, лишени от единство”.

Според мнението на завеждащия катедрата по информационна безопасност на Висшето училище по икономика Александър Баранов, руският гражданин трябва да бъде научен да използва информацията и да разказва за негативните последствия от нейното разкриване. „Обикновените руснаци са твърде беззащитни пред информационните технологии, още повече не винаги разбират каква информация могат да предоставят публично и каква – не. Те рядко обръщат внимание на това какво разгласяват – обясни експертът. – Най-чувствителната информация, която може да се научи, това са номерата на банковите карти и паспортните данни. Хората разкриват всички тези данни, когато си купуват самолетен билет или билет за влака”. Експертът е уверен, че държавата трябва да създаде система за гражданска информационна защита, която ще предпазва руските граждани от хакери и мошеници.

"Российская газета". Всички права запазени.