Защо Русия не даде кредит на Гърция за „Турски поток“?

EPA
„Газпром“ предложи на Гърция алтернативен сценарий за финансирането на строителството на нейния участък от бъдещия газопровод „Турски поток“. Вместо кредита, на който Атина разчиташе, руският газов монополист предложи да се прилекат 2 милиарда евро от западни банки. Експертите смятат, че „Газпром“ проявява предпазливост, която рискува да затрудни осъществяването на проекта.

Парите за строителството на гръцкия участък от „Турски поток“ ще бъдат привлечени в рамките на руско-европейския консорциум, заяви председателят на управителния съвет на „Газпром“ Алексей Милер, в резултат на състоялите се преговори в Атина, съобщава информационната агенция „Интерфакс“. До този момент Атина разчиташе да получи от Русия държавен кредит за собствени нужди, който имаше намерение да връща за сметка на транзитните плащания, след като бъде построено продължението на „Турски поток“ на територията на Гърция.

На 15 април министърът на енергетиката на Гърция Панайотис Лафазанис направи съответното изявление. В чуждестранните медии (Spiegel-Online) даже се посочваше сумата на възможния аванс – 3-5 милиарда евро.
„Турски поток“ е газопровод с мощност 63 милиарда кубически метра газ, който трябва да стане алтернатива на транзита през Украйна. Магистралата ще тръгне по дъното на Черно море в Турция и след това по суша до границата с Гърция, където ще бъде построен газоразпределителен център. Съгласно предложението на „Газпром“ самите европейски страни трябва да строят продължението на газопровода на своите територии.

Предпазлива маневра

Запитаните от „Руски дневник“ експерти смятат, че предпазливото решение на „Газпром“ е продиктувано от икономически и политически фактори.

„Опитът от „Южен поток“ научи всички страни на предпазливост. Преждевременен аванс още в ранните стадии на преговорите би бил неразумен разкош за проекта“ – казва Александър Курдин от Атлантическия център при правителството на Руската федерация. Според неговите думи, засега няма публични данни за участниците в проекта и за бъдещите клиенти от страна на европейските компании. „Вероятно се водят интензивни преговори, но докато не бъдат завършени, предоставянето на финансови средства е преждевременно“, пояснява Курдин.

При това шансовете да се привлекат 2 милиарда евро в рамките на руско-европейския консорциум са големи, смята Елизавета Белугина, анализатор на брокерската компания FBS. Стойността на проекта е равна примерно на 1% от БВП на Гърция, което означава нелоша помощ за икономиката на страната. А обещаните транспортни обеми (47 милиарда кубически метра годишно – бел. ред.) ще носят на Гърция стотици милиони долари ежегодно, напомня Александър Курдин. Общото задължение на Гърция по отношение на БВП възлиза на 174% (по данни на МВФ за 2014 г.).

Ще се затегне ли ситуацията с осъществяването на „Турски поток“?

Впрочем засега преговорите по „Турски поток“ вървят на равнището на декларации на намеренията. От една страна, това, че Гърция потвърди заинтересоваността си от строителството на тръбопровода, може да се оцени като добър сигнал за инвеститорите, в това число и за възможните партньори от редиците на европейските компании, смята Курдин.

От друга страна, за да бъде построен газопроводът, е необходимо съгласието на Турция и на ЕС. „Съгласно коментарите на представителите на европейското ръководство проектът се нуждае от детайлно обсъждане. Що се отнася до Турция, то засега между турската и руската страна текат преговори за цените. В резултат на това осъществяването на проекта през тази година е малко вероятно“, смята Елизавета Белугина.

Експертите обръщат внимание и на възможното понижаване на активността на Гърция в проекта. „Това, че Гърция няма да получи кредит с гаранция на базата на бъдещите си транзитни плащания, означава, че страната няма да може да облекчи настоящото си положение. В резултат на това, като се вземе предвид тежестта на текущите проблеми, заинтересоваността на Гърция от проекта може да се понижи“ – предполага Белугина. Министърът на енергетиката на Гърция Панайотис Лафазанис, заявявайки на 15 април, че съществуват възможности да се сключи договор за газопровода в рамките на седмицата, след преговорите с Милер говореше вече само за „близките седмици“.

"Российская газета". Всички права запазени.