Български политолог пред „Ню Йорк таймс“: „ Какво всъщност мисли Централна Европа за Русия?“

Авторът се опитва да отговори на въпроса "защо проруските българи са готови да последват Брюксел, а антируските поляци не са готови да последват Вашингтон?“

Вестник „Ню Йорк таймс“ публикува статия на известния български политически анализатор Иван Кръстев, която е озаглавена: „ Какво всъщност мисли Централна Европа за Русия?“, пише „Газета.ру.“
Според Кръстев, само преди десет години в американските представи страните от Централа Европа са били „Новата Европа“ на тогавашния министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд - сбор от „свободолюбиви и героични малки държави“ и „най-верни съюзници“ на Вашингтон. Сега възприятието на тези държави се промени и мнозина се опасяват, че редица от тези „решителни“ и стратегически важни държави са станали „троянски коне“ на Москва в западните съюзи, се казва в статията.
Освен това, има все повече доказателствата, че няколко централноевропейски правителства използват днешната криза в отношенията между Запада и Русия, за да договорят икономически по-привлекателни сделки с Москва. Властите в тези държави критикуват санкциите срещу Русиия заради получаването на по-добри цени на газа и инвестиции.
Анализаторът обръща внимание на това, че в икономически смисъл страните от Централна Европа са обвързани с Русия повече, отколкото другите страни от ЕС и заради това плащат много по-висока цена за наложените санкции. Не е тайна също, отбелязва Кръстев, че руските пари са навлезли в някои бизнес и политически елити в посткомунистическите страни.
Но въпросът какво мислят хората в Централна Европа за настоящата криза е рядко задаван, въпреки че отговорът му е жизненоважен, добавя експертът. Той посочва за  пример две социологически проучвания в две централноевропеески държави, които исторически имат противоположни мнения за Русия – Полша и България. Поляците, според резултатите от проучване на Института за обществени работи във Варшава от миналия месец, оценяват кризата в Украйна като пряка заплаха за тяхната сигурност.
Според второто проучване, българите се страхуват повече от турската хегемония и радикалния ислям, отколкото от руската „агресия“, пише Кръстев, който задава и въпроса: „Защо проруските българи са готови да последват Брюксел, а антируските поляци не са готови да последват Вашингтон?“
Поляците имат обяснимо съмнение към гаранциите за сигурността, които им предоставят НАТО и ЕС, коментира авторът. Това се корени в драматичната им история със западните гаранции и очевидния им страх да се сблъскат сами с руската заплаха.
И докато българите симпатизират на Русия, то точно тяхното познаване на руските привички ги кара да не приемат режима на Путин като модел за подражание. Българите споделят част от обичайното руско недоверие към Запада. Те не приемат с радост политиката на санкциите; те пострадаха пряко от санкциите на Запада срещу техния съсед Югославия преди 20 години; те с право подозират, че сблъсъкът на Русия със Запада не само ще навреди на икономиката им, но и ще изостри вътрешнополитическото противопоставяне.
Иван Кръстев е известен с критиката си срещу политиката на Русия в Източна Европа и често публикува статии и анализи по тази тема в западни издания. Заедно с това той изрази мнение относно неадекватността на реакцията на Запада към Русия и препоръча ЕС да работи и признае Евразийския съюз, с което беше атакуван заради „смекчаване“ на позициите срещу Москва. Миналата година той участва в работата на международния дискусионен клуб „Валдай“, който се срещна с президента Владимир Путин.

"Российская газета". Всички права запазени.