Кучета-герои от Великата отечествена война

ТАСС
На Парада на победата на 24 юни 1945 г. след полковете и техниката на Червения площад се появяват... кучета. Те послушно вървят редом до своите водачи, в крак с общия строй.

В годините на Великата отечествена война храброст проявяват не само хората. Около 60 000 породисти и улични кучета били взети на служба в армията. Четириногите помагали на хората на всички фронтове – търсели мини, вадели ранените от развалините или ги теглели от бойното поле. Понякога ги използвали и като камикадзета – кучето, овързано с взривни материали, се хвърляло под танка и загивало...

През есента на 1941 г. по време на битката при Москва група фашистки танкове, тръгнали да атакуват съветската фронтова линия, се върнала, след като видели глутница втурнали се към тях кучета. Страхът им бил основателен – кучетата взривявали танкове. 

Кучешки подвизи

Общо през годините на войната кучетата взривили над 300 германски танка или цели две танкови дивизии. Зимата с шейни, а лятото с малки колички те доставяли на фронтовата линия боеприпаси, а обратно връщали ранените. Всяко куче замествало трима-четирима санитари. Общо кучетата извозили от бойното поле над 600 000 души. Когато санитарите не можели да се доберат до ранените заради тежкия обстрел, кучетата лазели по корем към човека в беда и му носели аптечка. Чакали сам да превърже раната си и едва тогава се отправяли към следващия ранен войник. Ако човекът бил в несъзнание, кучето го лижело по лицето, докато не дойде на себе си.

През годините на войната кучетата-свързочници доставили над 20 000 доклада, опънали около 8000 км телефонни линии там, където никой войник не можел да мине.

С помощта на кучетата били разминирани над 300 големи градове. В досието на коли на име Дик е записано: „Призован на служба от Ленинград и обучен да търси мини. През годините на войната е намерил над 12 000 мини, участвал в разминирането на Сталинград, Лисичанск, Прага и други градове“. Най-големия си подвиг Дик извършил в Павловск, където час преди избухването намерил бомба с тегло от два тона и половина с часовников механизъм, скрита в основите на двореца. След Победата Дик, независимо от многото травми, нееднократно побеждавал на редица киноложки изложби. Кучето-ветеран доживяло до дълбока старост и било погребано с военни почести.

Историята на овчарката Джулбарс

Независимо от безбройните подвизи на четириногите бойци по време на войната, единственото куче, получило медал „За бойни заслуги“, станала овчарка на име Джулбарс. В последните години на войната тя открила 7468 мини и 150 снаряда, участвала в разминирането на дворци по Дунава, замъци в Прага и катедрали във Виена.

Собственичката на Джулбарс се казвала Дина Волкац, бъдещата съпруга на главния кинолог на страната подполковник Александър Мазовер. Още преди войната Дина станала инструктор на служебни кучета в родния си град Харков. През 1941 г., когато е едва на осемнадесет години, я изпращат в Централното училище за инструктори на кучета да обучава войници. Получава военно звание младши лейтенант и започва да работи. След като си избрала куче, Дина го показала на своя началник. Джулбарс бил толкова грозноват, че началникът само измърморил: „Не можа ли да намериш по-скапано куче? Кажи ми, по какви признаци го избра?“ „По очите“, отговорила Дина сериозно.

В края на войната Джулбарс бил ранен и не успял да участва в Парада на победата. Маршал Константин Рокосовски информирал Сталин за това и той наредил кучето да бъде пренесено през Червения площад в неговата собствена куртка. Овчарката носел Александър Мазовер, на когото било позволено да не спазва маршовата стъпка и да не отдава чест – единственото му задължение било да пази един много ценен боец от 14 щурмова инженерно-сапьорна бригада.

"Российская газета". Всички права запазени.