Да си тръгнат или да останат: как чуждестранните собственици на руски медии се готвят за изискванията на новия медиен закон?

РИА „Новости“
Миналата година президентът на Русия подписа закон, ограничаващ до 20% чуждестранния капитал в руските медии. Според закона собствениците на медии имат време до 1 февруари 2017 г., за да се адаптират към новите условия или ще изгубят този пазар. Заинтересованите вече търсят всякакви изходи от ситуацията. „Руски дневник“ се поинтересува какво да очакваме от пазара в преходния период.

Приетият през октомври 2014 г. закон, ограничаващ до 20 на сто дяловете на чуждестранни акционери в уставния капитал на руски медии, премина през долната камара на парламента (Държавната дума – бел.ред.) за седмица. „Целта е ясна – да защитим националния суверинитет“, заяви председателят на Държавната дума Сергей Наришкин в коментар за закона. „Който владее информацията, той владее света“, подчертават авторите на закона.

Един от тях, първият заместник председател на Комитета по информационна политика, информационни технологии и връзки Вадим Денгин нееднократно е заявявал в медиите, че „се води огромна информационна война“, така че този закон е въпрос на информационна сигурност. Освен това той насърчава деофшоризацията на медийния пазар, защото много медии са собственост именно на офшорни фирми и не е ясно кой стои зад тях, отбелязва депутатът.

Медиите с чуждестранни акционери имат време до 1 февруари 2017 г., за да приведат собствеността си в съответствие с новите поправки в закона, но промените влизат в сила от 2016 г.

Световната практика?

Идеята да се въведат подобни ограничения се роди преди доста години. Приетата през 2012 г. поправка, която ограничава капиталите в медиите до 50% се обсъжда от 2001 г. насам. В резултат на това, от закона след това са изключени печатните медии и той засегна само телевизията и радиото. Новите правила въвеждат 20% дялово участие вече за всички видове медии с лиценз. В решението си депутатите активно се позовават на международния опит и посочват, че приемането на измененията няма да доведе до преразпределение на пазара или закриване на някои проекти. Въпреки това те са сигурни, че медиите имат много начини да „останат легитимни“. „Например, създава се руско юридическо лице и започва да работи на франчайз“, каза пред „РИА Новости“ Денгин.

В интервю за „Руски дневник“ Василий Гатов, член на Руската гилдия на издателите на печатни медии, член на световната организация на издателите WAN-IFRA, обърна внимание на факта, че „всички ограничения, които съществуват по света по отношение собствеността на медии, са крайно специфични и никъде (освен в Китай) не носят тотален характер“. Затова в този случай, смята Гатов, позоваването на международния опит свидетелства за неправилно тълкуване на механизма на световните медиа-системи и на принципа на информационната независимост. 2014 година е решаваща на първо място заради ситуацията в Украйна и „доста шизофреничния страх от „оранжевата революция“, смята експертът, затова „са решили да изчистят от пазара тези, с които не може да се договаря“.

Стремителното падение

От момента на внасянето на проектозакона до подписването му от президента акциите  на шведския канал ModernTimesGroup (владее TV 1000, ViasatHistory и други медии, в това число и радиостанции в Русия) на борсата NASDAQ OMX паднаха с 20%. Акциите на мажоритарния собственик – медиахолдинга „СТС Медиа“ (регистриран в щата Делауеър, САЩ) в края на 2014 г. стигнаха до своите най-вниски показатели за последните 5 години и на NASDAQ струваха 4,78 долара.

Акциите на други руски компании от сектора на TMI (телекомуникации, медии, IT) дълго време падаха със същата скорост, но заради кризата в икономиката, заяви пред „Руски дневник“ представител на медийни компании с чуждестранен капитал, който пожела анонимност. „Сега много играчи търсят оптималното решение за акционерите. Но всички ние сме гледани под микроскоп: от американските и руските регулатори, от инвеститорите, така че преждевременно разкриване на информация би довело до неприятни последици“, добави той.

Прес-службата на СТС

От пресцентъра на „СТС Медиа“ казаха за „Руски дневник“, че приемането на поправките „създава значителна неопределеност“ за холдинга и неговите акционери. Като потенциални алтернативи се разглеждат преструктурирането, франчайзингът и лицензионните структури, реорганизация на капитала и продажба на част от активите, а също и пълна продажба. Истината е, че избор още не е направен. „Ако Съветът на директорите реши да продаде бизнеса, то няма никакви гаранции, че сделката ще бъде с приемливи условия“, казват представителите на „СТС Медиа“. „Цената на акциите на нашата компания може да падне още и вие можете да изгубите всичко или значителна част от своите инвестиции.“

Изход има

Формално изходи за акционерите действително има и те не са малко, доколкото законът се отличава с „крайна небрежност във формулировките“, каза в интервю за „Руски дневник“ юристът Фьодор Кравченко, партньор на Колегията на юристите в медии.

Законът ограничава до 20% участието на чужденци само за тези компании, които са редакции или учредители на медии, но ограничението не се отнася например до друг субект на правото – издателя. Това означава, че чуждестранният инвеститор може да продава тиража на дребно и чрез абонамент, да продава цялата реклама в тази медиа, тоест да получи за себе си всички парични постъпления от неговата медия, пояснява Кравченко. 

Обаче според него желанието на чуждестранните инвеститори да се извъртват в новите условия повече се ограничава от неясната формулировка на закона за недопустимостта на „косвен контрол“ над руските медии от чуждестранни лица. Това, по думите на Кравченко, развързва ръцете на правоприемателя. „Например, ако „Форбс“ отдаде своята марка за ползване от руски издател, това дава ли му възможност за „косвено“ контролиране на редакцията? Разбира се, че да. Собственикът на запазената марка, вложил свои пари за развитието на бренда, ще поиска да има възможност да контролира спазването на стандартите в руската редакция“, казва юристът. При желание властта може да приеме за нарушение на закона дори и такъв косвен контрол. 

„Ние вече наблюдаваме преразпределение на собствеността в сферата на печатните медии“, отбелязва Фьодор Кравченко. По негова оценка, не по-малко от трима големи чуждестранни собственика ще решат да не участват в тази игра. Останалите ще поемат по пътя на адаптацията към новите условия.

„Доколкото знам от общуването с колеги, никой от издателския бизнес не се кани да напусне Русия“, заяви президентът на Медиа холдинг Hearst Shkulev Media Виктор Шкулев в коментар за „Руски дневник“. По неговите думи, настроенията при телевизионните проекти не са особено оптимистични. На свой ред Hearst Shkulev Media, по думите на Шкулев, „е на път да приведе структурите си в съответствие със закона“ и „там са готови да работят по новите правила“.

"Российская газета". Всички права запазени.