Люлка на древните култури на платото Укок: пътешествие към „Алтайската принцеса“

Lori/Legion-Media
Само на платото Укок в Сибир може да намерите звънтяща тишина, космически изгледи на Чуйската степ, планински върхове, скален музей под открито небе, юрти, камили и духа скиталчески на свободата. Туристическата индустрия засега не е успяла да завземе тази самобитна и труднодостъпна територия.

Горни Алтай (намиращ се на 3134 км от Москва) е най-популярният туристически регион на Сибир наравно с Байкал. Както сред местните жители, така и сред жителите на централната част на Русия и чужденците тук все още остават „бели петна“ на картата – например неизведаните територии на платото Укок, таящи нови открития и впечатления за пътешествениците.

Алтайската принцеса

Платото Укок, което днес е включено в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО като част от природния обект „Златните планини на Алтай“, е било отбелязано само частично на картите от Руската империя. Днес, благодарение на археологическите открития на ХХ век, тази природна територия, намираща се на самия юг на Република Алтай и граничеща с Монголия и Казахстан, сибирските учени наричат „сърцето на Евразия“. В различни времена в тази част на Сибир са живеели скити, гуни, тюрки, които са се занимавали с номадско скотовъдство, занаяти и земеделие.

Но световна слава на платото Укок донася „Алтайската принцеса“. През 1993 г. новосибирските учени заедно с колеги от Германия и Монголия започват разкопки на курган на границата на Алтай и Монголия и намират удивителен обект: на дълбочина 19 м намират запазена древна гробница, в където лежи мумия на млада жена, която местните жители нарекли „Алтайска принцеса“. Тази находка става сензация в руската археология: на първо място, в гробницата са съхранени високохудожествени по своята изработка дрехи и утвар, а на второ място, с помощта на ДНК анализ на „принцесата на Укок“ учените успяват да получат нови данни за древната култура от епохата на скитите. Неотдавна швейцарският антрополог Марсел Нифенегер възстанови облика на намерената мумия, като така придаде световно значение на археологическото откритие (http://www.praeparator.ch/150_d_rekonstruktionen.htm). 

Откритият космос

Платото Укок е своеобразен музей на древни артефакти. Освен кургана на „Принцесата на Укок“ тук са съхранени множество петроглифи, изсечени на камък изображения. Например в урочище Елангаш в Чуйската степ е съхранен пълноценен комплекс скална живопис – около 30 хиляди рисунки, част от които е била оставена още от монголците, когато са водели керваните си в Сибир.

Древните камъни тук са като застинали пасбища: на тях са издълбани изображения на елени, камили, бикове, козли а също и колесници, митологически сюжети и ловни сцени. Сред пътешествениците се ползва с популярност и Бертекската писаница, където също така има много скални рисунки, а също и „еленините камъни“ в урочище Джолин – гранитни стели, които са били свещени за древните жители на Алтай („урочище“ – непреводима руска езикова реалия, вид природна местност, отличаваща се от околната, бел. ред.).

Освен заради запознанството със сибирската археология и историята на древен Алтай, пътешествениците отиват на платото Укок, за да се полюбуват на чуждопланетните пейзажи, на фона на които Стенли Кубрик би могъл да снима своята „Космическа Одисея“. Тук има и плоскорелефни планини в охрен цвят, и белоснежни планински върхове (сред най-високите са Табин-Богдо-Ола – 4374 м, което в превод от монголски означава „Петте свещени върха“), и гори от лиственици, и степни пространства.

Пътешествието до платото Укок е запознанство с мултикултурното пространство на природата, където тясно се преплитат алтайското, монголското, казахското и сибирското. Платото понастоящем е диво място, където няма пътища, затова туристите обикновено се придвижват с джипове УАЗ. Понякога правят трекинги към върховете или превалите, където може да се видят реещите се неподвижно в небето черни лешояди. На платото Укок човек може да почувства местния степен колорит: да поживее в юртите, да срещне алтайските казаси или местните аборигени – теленгитите, за които тази територия е дом.

Как да стигнем дотам

Платото Укок е труднодостъпно място, на всичкото отгоре и охранявано: в южната част на платото е създаден природният парк „Зона за покой Укок“. Част от територията му е зона на резерватен режим. Затова трябва да се използват местните туроператори, които познават тази местност, а също имат екскурзоводи и собствен транспорт.

Самостоятелните пътешественици могат да стигнат дотам с автомобил до туристическия къмпинг „Тидтуярик („Тыдтуярик“) – Golden Camel“ http://camp-altai.ru/ в Кош-Агачския район на Република Алтай (871-я км на Чуйския тракт). В къмпинга може да наемете юрта и да поръчате почивка според вкуса си: екскурзии с велосипеди или с джипове, риболов (на някои части от територията на Укок е разрешен), археологически екскурзии и пеши преходи (цени от 2500 до 6000 рубли (€43-103) и нагоре, в зависимост от търсенето). В къмпинга също така има собствена кухня, баня, по поръчка се организират концерти с етномузика.

"Российская газета". Всички права запазени.