„Вълнува ме съдбата на гърците, сърбите и българите“

fotolmedia
В интервю за „Газета.Ru“ милиардерът и филантропът Константин Малофеев, на когото приписват участие в присъединяването на Крим и в подкрепата за Донбас, разказа за това каква според него трябва да стане Русия. Задачата си той вижда мащабно: да се утвърждават в Русия и в Европа „традиционните ценности“, а също и да се укрепва съюзът на Москва с „православните страни“ – Сърбия, Гърция и България.

Благотворител в широк смисъл на думата

Константин Валериевич, за последната година Вие станахте една от най-споменаваните личности в медиите. За Вас пишат изключително с някакъв конспиративен уклон. А пък Вие не сте нито политик, нито олигарх. Кой сте Вие?

Аз съм благотворител. В широкия смисъл на думата. Занимавайки се с благотворителност, аз разбрах в някакъв момент, че лобирането за правилните закони, изменящи моралния климат в обществото, ще донесе много по-голям ефект, отколкото ако приложиш тези усилия, да речем, за да обиколиш стотина детски домове.

Как работи Вашият „Благотворителен фонд на свети Василий Велики“?

Ние създаваме мрежа както от формални, така и от неформални връзки. Аз съм, например, член на Патриаршията комисия по семейните въпроси. Ние участваме в работни групи на комитета по семейните работи на Думата. Това е лобиране за закони за защита на нравствеността и защита на децата от вредна информация. Що се отнася до нашата международна дейност, то в това отношение ние винаги сме във връзка с профилните ведомства и с международния комитет на Държавната дума, с официалните дипломати. Ако доставяме хуманитарна помощ например на Украйна, то си взаимодействаме с Министерството на извънредните ситуации. Но най-важното – това е непосредственото присъствие в страните, където ние работим със свои съмишленици. Тези страни са достатъчно много.

Каква е целта на промените, които Вие придвижвате?

Свят, основан на традиционните ценности. По традиция аз разбирам под тези думи това, което ни дава християнският светоглед. Ние сме длъжни духовно, а засега на културно и социално равнище, да се избавим от материалистичните, изкуствените учения на ХХ век, към които аз причислявам марксизма, фашизма и либерализма.

Какъв процент от руското население по Ваша преценка ще подкрепят този повратен курс?
В Русия това са 85% – тези, които гласуват за Путин, и тези, които се наричат православни в социалните допитвания. Макар и тези две групи да не съвпадат напълно, във всеки случай става дума за значително превъзхождащо мнозинство.

Кое Ви принуждава да вярвате в това, че Русия ще тръгне по „традиционния път“?

Решението на Путин за присъединяването на Крим е сложно да се преоцени. Решението за Крим по мое мнение говори за това, че е направен избор в полза на личните интереси. Това стана очевидно и за нашите задгранични партньори, оттук следва и тази твърда позиция на Съединените щати. Америка – хайде да назоваваме нещата с истинските им имена – е хегемон на днешния свят вече четвърт век. И да им се отправи предизвикателство, на което се реши ръководството на Русия, това е много важна крачка за руския народ.

Известно е, че Вие поддържате възвръщането на монархията в Русия.

В Русия е възможно всичко. Днес на черква в неделите идват 5% от населението. Когато станат 30%, а най-добре – 50%, тогава въпросът за монархията ще се появи от само себе си. Днес просто няма на кого да го поставим. Но тенденцията се развива в тази посока. За двадесет години в страната са построени или възстановени 25 хиляди храма и 800 манастира. Никъде по света през цялата история не се е случвало такова нещо. Според социологическите анкети 29% не изключват възстановяването на монархията в Русия, в началото на 1990-те тази цифра беше два пъти по-малка.

В центъра на Вашата социална програма е многодетното семейство. Съществува мнение, че в многодетното семейство жената не може да се реализира. Това е определен тип живот, който ще бъде приет далеч не от всички.

Проведете анкета: много ли са щастливите жени, които са направили кариера? Когато Господ е давал заповедите си на Адам и Ева, той е казал на Адам да изкарва хляба си с пот на чело, а на жената – в мъки да ражда децата си. Майчинството спасява всяка жена, много може да ѝ се прости във връзка с нейното многочадие. Децата – това са пропуските за царството небесно.

Изглежда, че феминистките се борят за правата на жените, но разрушавайки института на съпружеството, всъщност променят живота на жените в угода на мъжката похот. В традиционното общество достъпът до тялото на жената е възможен само чрез брака. Феминизмът проповядва „свободните отношения“. В резултат на това мъжът, вместо да се жени, има много възможности извън брака, а нещастната жена, която и сега се стреми да се омъжи, не може да каже: ето – ще се задомя и тогава всичко ще е наред. Оттук следва и високият процент на разводите. Ако нямаше отношения извън брака, рядко някой би се развеждал. 

До каква степен благотворителността може да компенсира дефектите на социалното устройство?

Напълно. Вземете двама души еднакво талантливи, първият от тях е предприемач, а другият е писател.

Това са два различни таланта, но предприемачът печели хиляда пъти повече, защото той се занимава само с това, което прави парите. Тоест – парите не са всеобщият еквивалент. Това е особена жилка, трябва да се отиде в тази рудокопна мина и там ги дават. Не всички могат да бъдат предприемачи, това е определено устройство на характера, но станалият предприемач трябва да помни, че тези пари Бог не му ги е дал, за да си облепи с тях стените на тоалетната или за да ги погребе в банковата си сметка. Той ги е получавал, за да ги даде например на онзи писател. 

„Русия е надежда за 2 милиарда християни“

Вие отделяте много внимание за изграждане на връзки с консервативните елити на други страни. До каква степен днес на Запад възприемат Русия еднородно? 

За начало, като познаващ темата, ще обясня как е устроен съвременният свят. Погледнете днешна Украйна. После проектирайте това върху света – едно и също е. Олигархични системи, олигархични кланове. Те приемат ключовите решения. Това не е теория на заговора, това е животът.

Ротшилдовци, Рокфелеровци...

Да. И не само те. Това са – да ги наречем така – „светоуправниците“. Глобален елит. Световна финансова олигархия. Това не са някакви си там оперетни злодеи, не са хора, опитващи се на всяка цена да си напълнят джобовете. Те мислят, че носят отговорност за управлението на света, че са длъжни да организират всичко максимално рационално и ефективно – наистина, от своя гледна точка. Като човек, работещ във финансовата система, ви казвам това: решенията се приемат на определени места, а правителствата на западните демокрации само оформят тези решения.

Можете ли да приведете пример за стратегическо решение, което засега се е реализирало?

Например парадигмата, свързана с ограничаване на раждаемостта. През 1972 г. американският учен Медоуз изнесе доклад в Римския клуб, чиято същност се свеждаше до следното: ако населението на планената продължи да се размножава с досегашната скорост, ще започне дефицит на природните ресурси.

Така стигнаха до необходимостта да предотвратят широкото разпространение на многодетните семейства, в краен случай на Запад. Започна размиване с християнската нравственост, тъй като християнството не разрешава абортите, извънбрачния секс, отрицателно се отнася към хомосексуализма. Появи се нова житейска постановка: създаването на семейство – това е нещо, което трябва да се случи с хората на около 30-40 години. Тоест тогава, когато шансът да се роди дете, а още повече – няколко деца, е в пъти по-нисък.

До каква степен са единни тези олигархични групи в отношението си към Русия?

Да вземем например САЩ. Там сега доминират неоконсерваторите. Това е преобладаващо интелектуално движение вътре в американския политически елит. Все пак в Америка има и други групи. Например истинско християнско консервативно лоби. Те искат да се върнат към старата добра Америка от петдесетте. Те помнят онази Америка, в която е имало нравственост, Америка без тези експерименти с планирането на семейството.

Тези хора разбират, че антируската пропаганда извира от същия източник, в който и пропагандата против традиционните ценности в Америка. Ние развиваме отношения с тях на основата на просемейното движение. В Европа също така се усилва разколът между национално ориентираните групи и „глобалистите“. Членовете на Европейския съюз все повече губят суверенитета си в полза на някакви наднационални органи и в част от националните елити това предизвиква все по-силно отблъскване – това, че решенията за Чехия или Испания се приемат непонятно от кого извън пределите на тези страни, при това не в тяхна полза.

Тези, които се готвеха „да станат Германия“, видяха, че не станаха Германия, но сега те нямат нито лири, нито драхми, нито песети, а безработицата е 30%, имиграцията нарасна, традиционните ценности, семейството и църквата, се разрушават... Затова ние виждаме растеж на популярност у онези политически сили, които днес – напротив – искат да излязат от Евросъюза. Не само десните партии, но и левите, както в Гърция. Все пак това е социален протест с национален подтекст, същата тази „Сириза“, дойде на власт с антиевропейски и антигермански лозунги.

Говори се, че Вие сте съдействали за идването на проруските сили на власт в Гърция...

Моите контакти с европейските политици са изключително от социален и религиозен характер. Да вземем пак Гърция. Всички връзки тук израснаха от моите поклонничества на Света гора, Атон. Гърците са наши православни братя, тяхната съдба мене лично ме вълнува също така, както и съдбата на българите или сърбите.

А тези хора на свой ред очакват ли нещо от Русия?

Да. Всички наши събеседници очакват от нас, че ние ще станем държава, която открито ще защитава християнските ценности в света. Сега само Ватиканът реагира на гоненията на християните, но днес той има малко действително влияние... Ние сме единствената велика държава, чийто президент не се стеснява да говори за своите православни, християнски убеждения. Русия в този смисъл е надеждата на два милиарда християни по света.

"Российская газета". Всички права запазени.