Анализатор: Путин нямаше избор при решаването на „кримския“ въпрос

С присъединяването на Крим към Русия лидерите на Русия са се ръководили от военно-стратегически и геополитически основания, а политиката на санкции „изобщо не допринася за реалното и конструктивно решение на „кримския въпрос“, смята наблюдателят от норвежкото списание Dagens Næringsliv Харалд Рууд, цитиран от руски медии.

Според автора, Москва и Киев са имали споразумение за оставането на руския Черноморски флот на полуострова до 2042 г., но ориентирането на Украйна към НАТО и ЕС е „принудило Русия да предприеме стъпки за гарантиране на стабилни условия за дислоцирането на флота и въоръжените си сили, базирани в Крим и Севастопол“.

При това положение, смята Рууд, пред президента Путин е имало две възможности: да се присъедини Крим, „примирявайки се с отрицателните последствия за страната, които в краткосрочен план ще се изразят във влошаване на отношенията с международната общност“ или „да започне диалог с украинските власти и стоящите зад тях НАТО и ЕС, за да се постарае да се договори за такова решение (предаването на Крим на Русия – бел.ред.)".

Авторът определя втория вариант като сизифовски труд, заради което руското ръководство се отказало от него.

Освен това, отбелязва Рууд, западните лидери „раздуха кримския конфликт до идеята за геополитическа заплаха, с която оправдаха санкциите, които вече се отразяват отрицателно върху предприятията и населението в западните страни“.

„Ние трябва да приемем факта, че Русия е и ще остане велика държава, която иска да  взаимодейства с всички по света точно като велика държава“, подчертава Рууд.

"Российская газета". Всички права запазени.