Турция забавя „Турски поток“ заради арменския геноцид

Два дена след посещението на руския президент Владимир Путин в Ереван и неговото изказване за арменския геноцид, ръководството на турската държавна енергийна компания „Боташ“, която представлява Турция в проекта „Турски поток“, е получило неофициални инструкции от Анкара да спре сътрудничеството с „Газпром“  по проекта,  да не прави никакви стъпки за съгласуване на проектната документация и да чака по-нататъшни указания, пише руската аналитична агенция „Внешняя политика”.

Авторът на статията Владимир Никифоров отбелязва, че посещението на Путин в Армения и неговото участие в мероприятията, посветени на 100-годишнината от арменския геноцид, са изяснили близкото бъдеще на стратегически важния за Русия газопровод „Турски поток“.

Продължава да остава нерешен въпросът за цената на покупко-продажбата на газа, а преговорите се водят от началото на годината и независимо от постигнатия напредък официален документ все още не е подписан. Това обаче не е единственият препъни- камък. В навечерието на парламентарните избори на 7 юни в Турция сред турските делови среди, които са свързани с енергийния сектор на страната, както и сред управляващия политически елит все по-често се изразява недоволство и се отправят призиви да се настоява Русия да предостави по-големи преференции и минимум 15% отстъпка за газа.

В новите условия, пише Никифоров, руското ръководство е изправено пред труден избор. От една страна, положителното разрешаване на спора за цената в полза на Турция не гарантира положително решение от страна на Анкара за „Турски поток“, макар по време на преговорите представителите на „Боташ“ да твърдяха напълно уверено, че двата въпроса са свързани.

От друга страна, в края на юни, в съответствие с установените правила, турската компания ще получи законова възможност да се обърне към Международния арбитражен съд за уреждане на своите спорове с „Газпром“.  Тази мярка е използвана не един  път от европейски компании, принуждавайки „Газпром“ да уреди споровете в тяхна полза с извънсъдебни договорки.  Възможно е „Боташ“ също да се възползва от тази възможност. В момента Анкара очаква решение на съда по подобен спор с Техеран.

Началото на евентуалното съдебно дело може за дълго да отложи проекта за строителството на „Турски поток“, сътрудничеството по който фактически вече е спряно.

Така към разногласията между Турция и Русия по сирийския конфликт и положението на татарското население в Крим сега се добави и арменският въпрос, който макар и да не е непреодолим, може да стане формален повод за забавяне на проекта.

По отношение на Русия турската външна политика през последните две десетилетия винаги се е отличавала с прагматизма си.  Този подход е продиктуван от националните интереси на страната и затова е малко вероятно сегашното отлагане да накара турското политическо ръководство да се откаже от икономическите и политическите ползи, които страната може да получи от „Турски поток“.

"Российская газета". Всички права запазени.