Астрономи намериха вода в далечна галактика

През април руските астрономи съобщиха за успешно регистриране на водни молекули в далечната галактика NGC 4258, намираща се на разстояние 24 милиона светлинни години от Земята в посока на съзвездието Ловджийски кучета. Откритието е направено от учени от Коуровската обсерватория на Уралския федерален университет (УрФУ) заедно с колегите им от Астрокосмическия център на Физическия институт „П.Н. Лебедев” към Руската академия на науките, също и от САЩ, Полша, Холандия и Китай.

Какво означава вода в далечна галактика? Според думите на ръководителя на програмата по изследване на космическите мазери (международен термин във физиката, виж последния абзац – бел. ред.) в рамките на проекта „РадиоАстрон“ – главния научен сътрудник на астрономическата обсерватория на УрФУ Андрей Соболев – това не е на всяка цена свидетелство за съществуването на възможност за зараждане на живот. „В дадения случай излъчването на водата беше регистрирано в областта на свръхмасивна черна дупка. Живот, подобен на нашия, в такива условия е невъзможен“, поясни Соболев за „Руски дневник“. 

Нов метод за изучаване на структурата на вселената

За първи път данните са били получени по метода на наземно-космическата интерферометрия, който има способността да даде фантастична детайлизация на изображението и точност на измерване на положението на даден обект. Наблюденията са били проведени с помощта на проекта „РадиоАстрон“, който се състои от радиотелескоп, инсталиран на руски спътник, и наземни инструменти, разположени в различни части на света. Новият метод позволява значително да се подобри ъгловата резолюция на телескопа, тоест – способността на телескопа да различава много малки детайли.

В рамките на проекта „РадиоАстрон“ максималното възможно подобрение достига до 25-30 пъти. По такъв начин учените от цял свят ще могат много по-точно да изучат структурата на вселената, да измерват разстоянията до обекти вътре в нашата галактика и извън нейните предели, да изследват движението на газ в области, където се образуват звезди, и в околните пространства на свръхмасивни черни дупки в други галактики, да изследват природата на уникални космически обекти.

„Учените за първи път показаха възможностите на такива наблюдения с помощта на новия метод. Той съществено превишава потенциала на който и да е наземен прибор – отбелязва Соболев. – Сега учените от целия свят ще могат много пъти по-точно да измерват положенията и скоростта на движение на космическите обекти, да определят разстоянието до тях. Този проект ни дава конкретен инструмент за изследване на структурата на нашата вселена“.

Авторите на метода

Методът на радиоинтерферометрията е изобретен от руски учени – от ръководителя на международния проект „РадиоАстрон“ Николай Кардашев и от Генадий Шоломицки и Леонид Матвеенко. Според думите на Андрей Соболев първият космически спътник с радиотелескоп на борда в рамките на проекта HALCA е пуснала Япония през 1997 г., но този инструмент не е можел да наблюдава мазерите на водата. Поради аварията във Фукушима и поради редица други причини японските изследвания в тази посока са били прекъснати. Собствени разработки на проекта по космическа радиоинтерферометрия извършва и Китай.

Астрономическата обсерватория на УрФУ е разположена в Коуровка на 80 км от Екатерининбург. В големия екип по изследванията на космическите мазери в рамките на проекта „РадиоАстрон“ има учени от Япония, САЩ, Холандия, Австралия, Китай, Германия, Испания и от други страни. „Тази работа не може да се развива без широко международно сътрудничество, радиотелескопите са разположени по цялата Земя“, съобщава проректорът по научната дейност на УрФУ Владимир Кружаев.

Космическите мазери – това са природни „лазери“ в радиодиапазона, притежаващи уникални свойства. Те притежават много висока яркост – в трилиони пъти по-ярка от нашето Слънце. Наблюденията на мазерите позволяват с пряк метод да се измерват разстоянията до космическите обекти и скоростта на тяхното движение. По тези измерения учените са успели да изследват структурата на нашата галактика. Проектът „РадиоАстрон“, позволяващ да се разгледат обекти с размери на Слънцето на разстояние повече от 2000 светлинни години, откри възможността за непосредствено измерване на разстоянията до други галактики.

"Российская газета". Всички права запазени.