Русия показа, че Турция за нея е приоритетен партньор, на когото тя е готова да предаде управлението на газовия вентил. Анкара ще има възможността да манипулира с това и ще стане много повече независим играч спрямо Европейския съюз. Тогава може би Брюксел ще се стреми към влизането на Турция в ЕС, а не обратното.
В отговор Русия очаква от Турция по-голяма лоялност. И Анкара частично я демонстрира. Не въвежда санкции в отношенията си с Руската федерация, държи се независимо в рамките на НАТО.
Основният икономически въпрос на двустранните отношения е газопроводът „Турски поток“. Но Турция има много проекти от подобен тип. Например Трансанадолският тръбопровод, към който може да се присъединят Иран и страните от Средна Азия.
Иранският газ е потенциален конкурент на руския на европейския пазар. Именно поради това президентът Реджеп Таип Ердоган замина за Техеран и заяви готовност за закупуване на ирански газ, но с отстъпка. Същото той каза и на руските представители.
Тоест всяка от страните има своята игра: и Турция, и Европа, и Русия. В този контекст трябва да се разгледа посещението на гръцкия премиер в Москва, коeто почти съвпадна по време с визитата на Ердоган в Иран. Русия показва, че тя има и други съюзници и потенциални партньори освен Турция. С това също в значителна степен е свързано неотдавнашното посещение на Путин в Ереван.
Реакцията от страна на Анкара на това пътуване беше остра. Турците фактически обвиниха Русия в геноцид над тюркското и мюсюлманското население.
Обаче острата реакция на Анкара не трябва да всява смут. В Турция върви активна подготовка за избори. Острите изказвания по адрес на Руската федерация са предназначени за националистите и потомците на бежанците от бившата Руска империя, а също така и за страстните привърженици на Запада.
Всъщност Ердоган е готов да продължава преговорите с Русия. Турците може да показват на Запада, че те са готови да бъдат с Русия, но паралелно с това показват на Москва, че са готови да бъдат с Иран. Руско-турският съюз е съюз на две евразийски държави – това е кошмарът на Европа. За нея е по-изгодно да включи Турция в състава си, отколкото да я загуби. Така че Турция води много умела игра между различните силови центрове.
Но на тях в някакъв момент ще им се наложи да избират. И тогава ще бъде важно, това какво може да предложи Русия. Трябва да се предложи дългосрочна програма за партньорство, която ще включва в себе си не само икономика, но и например гаранции за сигурност за Ердоган в случай на сблъсък на интересите със САЩ или на вътрешни проблеми.
Трябва да се вземе предвид, че между Руската федерация и Турция остават неразрешени въпроси. Те имат различни позиции по отношение на Сирия. Абсолютно различни позиции по въпроса с Крим. Няма да е възможно да се игнорират проблемите за дълго.
Сега е моментът, когато Русия може да започне да ги решава, защото изчезнаха препятствията, които съществуваха преди. Преди Турция беше безусловен съюзник на САЩ. Сега тя е различна. Управляващият режим еволюира. Много сили, враждебно настроени към Русия, се оказаха в опозиция спрямо управляващия режим.
Трябва да се използва този шанс. И да се гради ново взаимодействие, което ще се отнася не само до икономиката, а до отношенията като цяло.
Владимир Аватков – кандидат на политическите науки, директор на Центъра за източни изследвания, международни отношения и публична дипломация.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си