Война в небето

ТАСС
Героят на Съветския съюз, летецът Сергей Крамаренко неведнъж е бил смятан за загинал в бой. Но на него винаги му е вървяло. Ветеранът разказа пред „Руски дневник“ как е бягал от немската авиация, как е горяла кабината на самолета му, как е бил пленен и кой го е спасил от разстрел.

Съобщението за започването на войната заварва курсантите от училището за пилоти неподготвени. „Щяхме да ходим на реката да поплуваме. Изведнъж чухме заповед да се съберем при щаба, където е високоговорителят, за да чуем съобщение от Москва“.

Налага се 18-годишният Сергей Крамаренко бързо да се прехвърли от двуместен биплан на изтребител от ново поколение, развиващ скорост от 400-500 км/ч. През декември 1941 г. го изпращат близо до Москва в полк, в който „от 50 летци бяха останали всичко на всичко 5“ и един самолет ЛаГГ-3 – „добре въоръжен, с едно оръдие и четири картечници“. „На този единствен самолет започнахме да летим“, разказва ветеранът. 
 
Първият бой

По време на първия си въздушен бой той по чудо остава жив. „Това беше фронтовата линия на град Жиздра. Изведнъж Рижов (командир на звеното) каза: Внимание, бомбардировачи! Атакуваме!“ Крамаренко, който не забелязал веднага противника, изостанал от звеното. „Изведнъж пред мен се появиха два самолета. Погледнах ги – кръстове, самолетите са немски. Не знам, как не са ме забелязали“. Атакува ги, но те започват да стрелят по него. „Какво да правя? Да летя нагоре не става – ще ме свалят. Надясно – също. Реших да пикирам под тях“. Не го уцелват, но преследването продължава. „Аз пак пикирам и после издигам самолета нагоре. Но виждам, че остава още съвсем малко и ще ме свалят“. Крамаренко се решава на още едно много рисково пикиране. „Самолетът вибрираше, но издържа. Издигна се на 20-30 метра над гората“. След 40 години той разбира, че в рапорта на командира от немското звено неговият самолет е бил записан като паднал в гората. „Най-важното е, че ги излъгах. Те си помислиха, че се врязах в земята“, допълва Крамаренко.
 
„Разбрах, че животът свърши“

През 1943 г. от целия полк изпращат единствено него в ескадрила с по-мощните самолети Ла-5. Но боят при Проскуров (Украйна) става фатален. По време на атака на немска ескадрила в кабината попада снаряд. „Взриви се под краката ми, разкъса бензиновите тръби, бензинът избухна и целият този пламък беше в кабината. Аз горя, самолетът гори“. Той успява да спусне самолета и да отвори парашута, но все-пак чупи краката си от удара в земята.  

Летецът губи временно съзнание, а после се съвзема. „Гледам – зелена униформа, черепи. Немски войници, дивизия на СС. Разбрах, че животът е свършил“.

Приближава се старшият лейтенант и започват въпросите: от коя част е, колко самолета са? Крамаренко не отговаря. Наредено е да го разстрелят. Но става чудо: минаващите покрай тях двама немски офицери се заинтересували от обгорения човек. „Единият попита, кого са докарали. Отговориха му: „Пленен летец, наредено ни е да го застреляме“. Той помисли и каза „nein“. 
 
Тиф! Не влизай!

Превързали пленения Крамаренко и намазали изгарянията му. „Болката беше ужасна“, спомня си летецът. За щастие, след шест дни Проскуров е обкръжен от съветски войски. Немците започват да се изтеглят, вечерта започват взривове: хвърлят гранати в бараките. „До 23 часа чаках, кога ще ни изгорят, а после заспах. А на сутринта се събудих жив“. Оказва се, че на бараката пише „Тиф! Не влизай!“ Немците решили да пощадят болните от тиф и ранените. 

Вече в болницата започва да бълнува, хванал въшки, заразили го с тиф. След две седмици Крамаренко се съвзел. До него имало човек: „Аз го питам: приятелю, как се оказах тук? Вчера свалих два самолета, а днес съм тук. А той ми отговори: воюваше насън, имаш тиф. А сега се съвзе, значи ще живееш“. 
 
„Двамата немски офицери ме спасиха“

След като преминал лечението, Сергей Макарович отново поискал да отиде на фронта. В неговия собствен полк отдавна го смятали за мъртъв: изгорял, когато свалили самолета му. Медицинската комисия му казала: „Можете да воювате, а да летите не можете, краката ви бяха счупени“. „Но защо? Вижте как клякам!“, казал тогава Краморенко. „Те погледнаха и се засмяха“. 

След като се върнал във въздушната армия, той стигнал до Берлин. На въпроса защо тогава са решили да не го разстрелват, ветеранът свива рамене и отговаря: „И до ден днешен се чудя. Може би към края на войната не искаха на съвестта им да тежи още една излишна смърт… Онези двама немски офицери ме спасиха…“. 

"Российская газета". Всички права запазени.