Войната не отменила любовта в СССР

„Войната създава гигантски дисбаланс в съотношението между мъжете и жените, но в първите години на войната хората не са мислили да създават семейства, разказва психологът Елена Галицкая. При целия ужас от бомбардировките, смъртта на близките, евакуацията, глада единствената мисъл на хората е била как да оцелеят“.

На 23 юни 1941 г. е обявена мобилизация на населението на възраст от 23 до 36 години, а през август същата година – мобилизация на младежите от 18-годишна възраст и мъжете до 51 години. По-късно мобилизационната възраст е намалена до 17 години, а в народното опълчение набират доброволци от всякаква възраст. По цялата страна се извършва евакуация на жени, деца и старци.

„Ще се върна и ще се оженим”

За това време са запазени спомените на 88-годишната московчанка Лариса Зубова, записани преди няколко години. „На 22 юни 1941 г. имаше абитуриентска вечер - разказва пенсионерката. - Както е прието, ние се разхождахме из Москва цяла нощ. Когато се върнах в къщи на сутринта, чух на автобусната спирка за началото на войната. След един месец започнаха бомбардировките и ние с майка ми бяхме евакуирани в Ташкент. Москва стана закрит град”.

Момичето започнало да следва в институт, да работи, а през 1943 г. на нея и майка й им било разрешено да се върнат в столицата. В Москва те работили в завод и давали дежурства по вход. Далечни роднини помолили Лариса да наглежда непълнолетно момче, чиито родители били загинали. Там, в общия апартамент, в една от стаите, в която живеел нейният възпитаник, тя срещнала своята любов.

„Един път влязох в кухнята, където заварих бъдещия си съпруг, който заедно с майка си и сестрата си живееше в другите две стаи. Той ме погледна и каза: „Сега заминавам за Куйбишев, а като се върна – ще се оженим.”

Авиаконструкторът Виктор Зубов спазва думата си – на 18 април 1944 г. те официално сключват брак.

„Войната вървеше и не трябваше предварително да се подава заявление за сключването на брак. Пристигнахме и се подписахме. Спомням си, че Съветът беше в някакво мръсно мазе, а самият документ за брак беше издаден на толково лоша хартия, че за една година се разпадна и се наложи да бъде издаден нов. Но това бяха дреболии. Важното е, че бяхме щастливи”.

Дори по време на войната хората са искали да се влюбват

Според данни на московското управление за вписване на гражданските бракове през 1941 г. в столицата са били регистрирани почти 44 хиляди брака, а година по-късно – над 12,5 хиляди, през 1943 г. – почти 17,5 хиляди, а през 1944 г. – вече 33 хиляди. През първата година след войната броят на браковете достигнал почти 85 хиляди.

„Тази динамика е лесно обяснима, казва психологът. Ако в началото на войната хората са се надявали, че войната ще свърши бързо и те просто са се опитвали да оцелеят, то една-две години по-късно е станало ясно, че войната няма да свърши бързо и че трябва по някакъв начин да градят своя живот. Та нали човек не може да страда през цялото време, дори през войната той иска да се влюбва”.

Въпреки глада и трудностите, през януари 1945 г. в семейството на Лариса и Викто Зубови се родил син, а през май същата година войната свършила.

„Разбира се, ние искахме да имаме дете. Колкото и страшно да звучи, но бяхме привикнали към войната и не бяхме готови да отлагаме живота си за после – бяхме млади и влюбени. Сега много хора не разбират как нашето поколение е било готово да ражда деца. А тогава това беше естествено, просто копнеехме за обикновено човешко щастие”.

Една година преди войната в Москва са се родили почти 110 хиляди бебета, а в разгара на войната тази бройка пада с повече от 70%. Рязкото увеличаване започва, разбира се, през 1946 г. – мъжете са се върнали от войната, настъпило е мирното време и раждането на над 102 хиляди бебета показва, че животът се завръща.

"Российская газета". Всички права запазени.