Подземни дворци с обществено предназначение

РИА „Новости“
Наричат Московското метро най-красивото в света. Сравняват го с подземни дворци, провеждат из него екскурзии. Метрото даже има и музейна станция „Спортивная“. Днес в столичната подземна железница има 12 линии и около 200 станции и тя продължава да се разширява – само през тази година ще се отворят седем нови станции. 44 от всички тях са обекти на културното наследство. А на 15 май 1935 година всичко започва с една линия от „Соколников“ до „Парк культуры“.

Началото

Идеите за строителство на метро в града възникнали още от 1875 година. Обаче поради различни причини работата не вървяла – една от тях например била трамвайното лоби. Около началото на 30-е години идеята за построяването на метро отново била подета, макар че – както твърдели инженерите – природните условия не били благоприятни за това.

Според думите на архитектурния историк Наталия Душкина, професорка и внучка на един от главните строители на метрото – Алексей Душкин, „лондонските, парижките и берлинските инженери, които канеха в Москва на консултации, твърдяха, че е невъзможно да се построи метро у нас поради невероятно сложните московски земни пластове Но благодарение на родните ни инженери, хидрогеолози и проектанти беше създадена система от огромни подземни пространства – истински площади и улици на действителен подземен град, дублиращ столицата“.

Подземната урбанистика

От самото начало под земята имало два типа станции – с дълбоко полагане и от пилонен тип (класически образец е „Красные ворота“, проектирана от Иван Фомин) и на недълбокото полагане, където е било възможно да се поставят колони.
Алексей Душкин тук съвсем на място е смятан за проектант революционер. Освен многото други станции той създава първата в света станция с дълбоко полагане и колонен тип – „Маяковская“.

Наталия Душкина казва, че в публикуваните по случай 75-годишнината на метрото рейтинги на най-добрите станции построените от нейния дядо „Кропоткинская“, „Маяковская“ и „Площадь революции“ излизат в най-горните позиции. Според нейните думи Душкин „в действителност излива фундаментите на московската школа по метростроене и формулира принципите на работа под земята“.

Преди всичко – за ясно изразената конструктивна основа на станцията и за важността на светлината в създаването на архитектурния образ на подземното пространство. „В „Кропоткинская“ се използват скрити източници на светлина, която меко се разлива по цялото пространство, създавайки ефект на въздушна дворцова анфилада (редица от стаи, врати или арки, разположени в права линия, в които се минава от една в друга и създават усещане за перспектива –бел. ред.).

В „Маяковская“ Душкин пробва, както той се изразява, „перископи“ в сводовете на станцията, разполагайки там мозайки – пояснява Душкина. – Освен това той е пионер в използването на синтеза на изкуствата под земята, съвместявайки го с новите технологии. Той за първи път въвежда скулптурата в станциите („Площадь революции“) и смалтовите мозайки (на „Маяковская“).

За първи път използва новите декоративни материали (например полирана стомана в „Маяковская“). А след войната – алуминий в „Новослободская“ и пак там за първи път под земята използва витражи. Накрая през 1943 за първи път използва гранит в метрото в станция „Автозаводская“, подчертавайки важността на твърдите материали за облицоване на подовете (до този момент често полагали асфалт или керамични плочки)“.

Главните експонати

Ненапразно сравняват метрото с подземни дворци. И без оглед на това, че декорът на съветските станции е говорил с езика на пропагандата на новия строй, много от тях стават ефективни ансамбли. И тук не бива да се подминава една от любимите станции на жителите на Москва – „Маяковская“. Мозайките, предназначени за нея, са изготвяни по ескизите на един от главните художници на СССР Александър Дейнека в работилницата му в Ленинград (сега Санкт Петербург) от смалт (цветно непрозрачно стъкло или стъклена паста –бел. ред.), запасите от която са били съхранени още от дореволюционните години.

„В плафоните (украсените тавани – бел. ред.) на станцията Дейнека създава всъщност първия съветски лексикон, представяйки персонажи и сюжети от новия живот – заводи гиганти, девойки на комбайни, пионери, спортисти, отдих, щастливо майчинство, цъфтящи градини, парашути и самолети...  – разказва изкуствоведът, сътрудникът на Държавния институт по изкуствознание Татяна Юдкевич. – А през 1939 година представят макета на „Маяковская“ на Световното изложение в Ню Йорк, създавайки специално още един плафон – със самолети и с кремълската звезда в нощното небе. Проектът получава Гран При“.

На подземната железница може да се погледне и под друг ъгъл, без да вирваме глава нагоре – да се поразходим, като по алеята на славата, по пероните на „Площадь революции“. До пилоните екип от скулптори начело с Матвей Манизер разполага фигури на бронзови съветски хора.

Тук също има и родители, и пионери, и спортисти. Има червеноармеец, матрос, студент, селянин и даже граничар с куче, на което лапите и носът са изтъркани до блясък като злато. Екскурзоводът на Музея на Москва Анна Лудина казва, че с кучето е свързано едно от главните поверия в метрото: „Трябва да потъркаш носа на кучето – и ще имаш късмет. При това недалече има птицевъдка с петел, но той не бива да се пипа – смята се, че той носи лош късмет. Впрочем от докосванията петелът също блести“.

Метрото по време на войната

През военните години метрото (което е затворено само в деня на паниката на 16 октомври 1941 година след постановлението „За евакуацията на столицата на СССР“) потвърждава статуса си на втори град. Там се намират бомбоубежища и даже родилен дом, в който през тези години се раждат 217 деца. На всичкото отгоре когато преминава заплахата от превземането на столицата, започват да строят нови станции.

Построяват седем по времето на войната, в това число и „Автозаводская“ (изящна колонна станция, която Душкин смята за една от най-хубавите, построени от него) и „Новокузнецкая“ (проектирана от Иван Таранов и Надежда Бикова). Струва си не само да се видят мозайките в централната зала на „Новокузнецкая“, също така направени по ескизи на Дейнека и посветени на живота и труда в тила: ако се качите с ескалатора горе, можете да видите първия вестибюл на московското метро във вид на ротонда с купол (той е измислен от проектанти начело с Владимир Хелфрайх и Игор Рожин).

Разходка по околовръстното трасе

Окръжната линия на метрото се строи в следвоенните години. Просто се натоварете във вагона и докато влакът върви по кръга, разглеждайте различните станции.
От „Парк культуры“ и днес можете да се разходите до централния столичен парк, кръстен на Максим Горки, затова вече в метрото към темата за пълноценния образ на живота на пътниците са приготвили мраморни барелефи на стройни и мускулести младежи от художника Исаак Рабинович.

А ето я и „Киевская“ – нея генералният секретар Никита Хрушчов я посвещава на руско-украинските взаимоотношения. Тя се строи под ръководството на украинския проектант Евгений Катонин. Гигантските мозайки, направени от екип художници начело с Алаксандър Мизин, изобразяват и Полтавската битка, и Пушкин в Украйна, и народно веселие в Киев, и откриването на Днепрогрес.

Навлизайки в „Новослободская“, ще видите витражи с ярки като в калейдоскоп наситени плетеници и медальони с изображения на професии – от музикант до географ. Те са правени от латвийски майстори по ескизите на знаменития живописец Павел Корина.

С „Новослободская“ е свързана една от характерните за СССР истории. „На мозайката „Мир в целия свят“, където е изобразена Родината майка, там, където сега се вижда гълъб, в началото е бил портретът на Сталин, който е свален по времето на Хрушчов. Но впрочем, когато Хрушчов дошъл да разгледа тази станция, тя не му харесала – Родината майка била боса. Генералният секретар казал, че така излиза, че в СССР има бос, гладен народ. Прибавили сандали с ремъчета към женската фигура, после ги махнали и Родината майка отново станала боса“ – разказва Анна Лудина.

Станцията на окръжното трасе „Комсомольская“ може да се нарече висше (в подземната железница) проявление на сталинския неокласицизъм. Проектирана е от Алексей Шчусев, автор на павилиона на Русия в градините на Джардини във Венеция и на мавзолея на Ленин, и е щедро украсена с мозайките на Павел Корин. На тях са изобразени пълководци и вождове от различни епохи – от Александър Невски до Сталин. Последният, след разобличаването на култа към личността, бива заменен с Ленин.

Факти и легенди

Със системата по сигурност в метрото са свързани бункери и така нареченото „Метро-2“ – правителствени военни разклонения на метрото, получили своето название в началото на 90-е години от леката ръка на авторите на списание „Огонек“.

Едно от тях води към летище „Внуково“; друго – към Кунцево, към вилата на Сталин. „Впрочем, освен слуховете за „Метро-2“, ние на практика нищо не знаем за него – коментира Анна Лудина. – Що се отнася до бункерите, то Сталин е имал няколко. За много от тях ние нищо не знаем, тъй като те са закрити. Но ето – в Измайлово има един открит, преоборудван в музей с името „Бункерът на Сталин“.

"Российская газета". Всички права запазени.