Топ-5 на съветските филми за Втората световна война

кинопоиск
Да гледат стари съветски филми за войната на празника 9 май е традиция в много руски семейства. „Руски дневник“ представя обзор на военните шедьоври на съветската кинематография, които всяка година в Деня на Победата се излъчват по руските телевизии.

1. „Летят жерави“

1957 г., реж. Михаил Калатозов

Филмът с работно заглавие „За твоя живот“ е заснет по пиесата на Виктор Розов „Вечно живите“. В основата на сюжета е трагичната история на двама влюбени, Борис и Вероника, които войната разделя.

„Летят жерави“ е единственият съветски пълнометражен филм, който е удостоен със „Златна палма“ в Кан. За триумфа на филма на кинофестивала в Кан през 1958 г. в СССР съобщили сдържано – в бележка без заглавие и снимка в „Известия“, даже не споменали режисьора. Критичната оценка за филма идвала направо от върха, от Никита Хрушчов. Според него главната героиня дискредитирала „светлия образ на героичните труженици от съветския тил“. Нито трагичните обстоятелства, в които се оказвала Вероника, нито разкаянието и готовността й да отдаде живота си за Победата, не изкупвали според генералния секретар „лекомисленото и недостойно“ поведение на героинята.

2. „Проверка по пътищата“

1971  г., реж. Алексей Герман

Действието на филма се разгръща през декември 1942 г. в окупираната Псковска област. Сценарият е базиран на повестта на Юрий Герман (баща на режисьора) „Операция „Честита нова година“, за колаборационалисти, които се присъединяват към съветските партизани, за да изкупят вината си, че са сътрудничили на Третия райх.

Филмът с едноименното заглавие станал не само първата самостоятелна режисьорска творба на Алексей Герман, но е и първият филм в съветското кино, който заговорил за оказалите се в немски плен. „Операция „Честита нова година“ бил сниман за рекордните за Герман пет месеца, но веднага след излизането си бил върнат на полицата, тъй като съветските чиновници сметнали, че „де-героизира народната съпротива срещу врага.“ Филмът излязъл на голям екран едва през 1985 г. с името „Проверка по пътищата“.

3. „А утрините тук са тихи“

1972 г., реж. Станислав Ростоцки

Основните събития във филма, който е заснет по култовата едноименна повест на Борис Василев, се разгръщат през 1942 г. в Карелия. По сценарий, група от пет момичета-зенитчици, под командването на старшина Федот Васков влиза в бой с немски десантчици.

Военните сцени са заснети подчертано реалистично, в черно-бялата гама, а сцените до и след войната, както и сцените със спомените и мечтите на момичетата, са заснети цветно.

Във филма има епизод в банята, където девойките се появяват разсъблечени. За да се снимат в този епизод, режисьорът уговарял момичетата пет часа. Своето режисьорско решение им обяснил така: „Момичета, нужно ми е да покажа къде попадат куршумите. Трябва да покажа, че убиват не просто хора, а красиви млади жени, които трябва да раждат и да продължат рода.“

4. „На бой отиват само старците“

1973 г., реж. Леонид Биков

Филмът разказва за живота на летци на изтребители през годините на Втората световна война, които след като се върнат от сражение, се превръщат в самодеен оркестър. В основата на сценария е заложена реална история на „пеещата“ ескадрила в 5-ти гвардейски авиационен полк. „Пееща“ била наречена заради това, че имала собствен хор, а два от самолетите били подарени от оркестъра на Леонид Утесов. На освободените територии хорът изнасял концерти, а през 1944 г., в Краматорск, на един от тях попаднал бъдещия режисьор на лентата Леонид Биков.

Самият Биков през 1945 г. постъпил в лятната школа, но не успял да стане летец заради ниския си ръст. Мечтата да управлява самолет Биков осъществил по време на снимките на филма.

На премиерата на филма били поканени не само високи чинове, но и летци-фронтоваци, в това число и три пъти Героя на Съветския съюз Александър Покришкин, който имал 156 въздушни боя, в които свалил 59 самолета. Филмът го потресъл толкова дълбоко, че като загасили осветлението плакал.

5. „Иди и виж“

1985 г., реж. Елем Климов

Двусерийната военна драма на Елем Климов е заснета по мотиви от произведенията на Алес Адамович „Хатинска повест“, „Партизани“ и „Жандармерия“. Действието се развива в Беларус през 1943 г. Главен герой е белоруското момче Фльора Гайшун, който след операция на нацистката полиция и въпреки протестите на майка си, става партизанин.

Първоначално филмът трябвало да се казва „Убийте Хитлер“. Смяната на заглавието станала единствената поправка на цензурата, с която режисьорът се съгласил.
По-късно филмът бил показан в 11 страни по света. Зад граница той действал така шокиращо на публиката, че по време на прожекция в кината имало дежурна кола на „Бърза помощ“, която да прибира прекалено впечатлените зрители.

"Российская газета". Всички права запазени.