Руското общество и правозащитниците се разминаха в оценките си за ситуацията с правата на човека в страната

РИА „Новости“
Омбудсманът на Русия Ела Памфилова на 7 май представи на президента годишния си доклад за ситуацията с правата на човека в страната. Главният извод: общественото мнение и оценките на правозащитниците съществено се различават. 45% от анкетираните смятат, че през последните години ситуацията с правата на човека се е подобрила и само 14% говорят за влошаване, се посочва в отчета на фондация „Обществено мнение“. Правозащитниците са на противното мнение и говорят за изостряне на проблемите с човешките права в Русия.

Депресия и позитивност 

За една година при омбудсмана са постъпили 59 хиляди жалби, което е почти 44% повече в сравнение с миналата година, се казва в доклада. С 30% са повече жалбите, постъпили от руснаци, чиито права са били нарушени зад граница. От друга страна, с 2,5 пъти се е увеличила бройката на възстановените права. Въпреки упреците отвън за „свиване на демокрацията“ гражданите на Русия се чувстват свободни хора (69%), а 64% от анкетираните смятат, че Русия е най-добрата в сравнение с повечето други държави“, констатира в доклада си Памфилова, която не бе намерена за коментари.

Оптимизмът на руснаците относно собствените им права не може да се помрачи дори от убедеността на хората, че в случай на нарушаване на правата им, обръщането към някаква институция е напълно безсмислено (така смятат 33% от хората). Макар че, както следва от данните на доклада, приблизително при 60% от хората, потърсили помощ, проблемите в някаква степен са били решени. Като цяло „правовият нихилизъм“ („незнанието на правата и неумението да се отстояват в съчетание с нерешителността“) става основен проблем, смята Памфилова.

Оценките на правозащитниците

Ситуацията с правата на човека в Русия, както и преди, е проблемна, тя не се подобрява и не се влошава. „Но обсъждането на правозащитната тематика на различни места се активизира“, заяви за „Руски дневник“ Александър Брод, директор на Московското бюро по правата на човека и член на Съвета при президента по развитието на гражданското общество и правата на човека.

Председателят на Московската хелзинкска група (МХГ – най-старата правозащитна организация в Русия) Людмила Алексиева смята, че ситуацията се влошава през последните три години.

„Държавната Дума постоянно приема закони, които ограничават правата на гражданите и влизат в противоречие с Конституцията“, заяви Алексиева за „Руски дневник“.

Тя дава за пример приетия през 2013 г. Закон за забрана на пропагандата на хомосексуализма сред непълнолетните, който в МХГ се смята за дискриминационен, изброява Алексиева, или „неопределено написаният Закон за оскърбление правата на вярващите, който се използва от чиновниците за ощетяване на свободата на творчеството, както в случая с постановката на Вагнеровата опера „Танхойзер“ в Новосибирск (свалена от репертоара поради масови възмущения, режисьор-постановчикът и директорът на театъра отиват на съд)“. 

За опитите на властите да „задушат гражданското общество“ писаха в докладите си и международните правозащитни организации Amnesty International и Human Rights Watch. В интервю за „Российская газета“ Ела Памфилова коментира, че западните партньори най-често питат за положението на ЛГБТ общността в Русия, проблемите на организациите с нестопанска цел, „но тези въпроси не стоят на първо място за нашите граждани“.

Ситуацията се променя

Наистина, като се имат предвид числата в доклада, мнозинството от руснаците (52%) се интересува от неприкосновеността на социално-икономическите права. Гражданските права са първостепенни за 39% от анкетираните, а политическите – едва за 9%. Алексиева смята процентът 39 за нелош. „В Съветския съюз хората просто не знаеха за съществуването на каквито и да било граждански права. През 1990-те се смяташе за срамно да се съдиш, ако несправедливо са те уволнили от работа“, казва Памфилова.

„У нас правосъзнанието израсна за много кратко време. Но политическа култура в страната просто още няма, изминало е твърде малко време“, казва тя.

В Русия, както и преди, предпочитат да решават проблемите си в режим на ръчно управление, обяснява Брод, например – отиват на пряката линия с президента. Обаче хората не се доверяват на вертикала на изпълнителната власт, тъй като има „явно отдръпване на чиновниците от ежедневните проблеми на гражданите, неумение да ги решават“, отбелязва правозащитникът.

"Российская газета". Всички права запазени.