Каква е вероятността за имунен отговор?
Андрей Бекарев, председател на съвета на директорите на биотехническия парк в научното градче Колцово в Новосибирска област, съобщи на „Руски дневник“, че „Тромбовазим“ е първият лекарствен препарат от новия клас на тромболитиците, предназначен за лечения и профилактика на инфаркта на миокарда, инсулти, тромбоемболия на белия дроб и тромбофлебити.
„Тромбовазим“ се произвежда от растителна суровина и се обработва в ускорител от сноп електрони. При този процес се получава съединение, „шев“ между полимерите и биомолекулите. Благодарение на това според Бекарев организмът не възприема препарата като чужда материя и така не възниква ответна имунна реакция.
„Обикновено при вкарване на изкуствени белтъци в организма се стига до тяхното откъсване, могат да протекат различни алергични реакции – да се стигне до анафилактичен шок и смърт. В случая с нашия препарат обаче под въздействието на йонизиращото излъчване химическите връзки се разкъсват в полимера и така се формира нещо като „броня“ около белтъците. Тоест, появяват се достатъчно устойчиви, здрави връзки, при това свойствата на белтъците фактически не се променят“ , твърди Андрей Бекарев.
Прототипът на „Тромбовазим“ в Афганистан
Вече около 40 години учените по света се занимават с изследвания върху „съшиването“ на фрагментите на полимера с различни компоненти с помощта на електронно-лъчев синтез.
През 1980-те г. на миналия век новосибирските учени под ръководството на академик Рудолф Салганика, който сега живее в САЩ, създават по искане на Съветската армия веществото „Имозимаза“ – бъдещия прототип на „Тромбовазим“ – за лечение на открити рани и за спиране на кръвотечението.
„Препаратът се представи добре по време на войната в Афганистан, казва Андрей Бекарев. Но не успяха да го доразработят докрай и поради това той се оказа сложен при приемане и неудобен за съхранение, тъй като се разваляше при температура по-висока от 6-8 градуса по Целзий“.
През 1990-те г. след разпада на СССР в Русия много научни разработки са изоставени. В това число и „Имозимаза“. По думите на Бекарев, веществото така и не е стигнало до пускане на пазара във вид на пълноценно лекарство, но и досега се използва във ветеринарната медицина.
Първият тромболитик на таблетки
През първото десетилетие на новия век ситуацията в Русия малко се променя, учените получават възможност да „съживят“ своя проект и те решават да довършат „афганистанския“ препарат.
„Имозимаза“ е била неустойчив препарат, но създаденият на неговата база „Тромбовазим“ е стабилен. Достъпността на полезните вещества при приема на таблетките се повишава на 20% – това е много висока степен. Така препаратът не се разрушава в стомаха, намалява се токсичността му. Освен това подобни противотромбозни препарати, които се използват перорално, не съществуват изобщо! Съществуват заместители, но те не въздействат директно върху тромба“, твърди Бекарев.
Днес сибирският препарат е преминал всичките доклинични и клинични изследвания и се произвежда в Колцово под формата на таблетки и инжекционен разтвор. За създаването на лекарството групата разработчици е получила държавната премия на Новосибирска област.
КАРЕ. Панацеята е необходима
Според оценките на Министерството на здравеопазването на Руската федерация за последните 10 години нивото на заболеваемост на населението в страната от остър инфаркт на миокарда (и като следствие на това инвалидност и смърт) е намаляло. При това равнището на повторна заболеваемост за същия период се е увеличило. Според статистическите данни на Световната здравна организация (СЗО), за последните няколко години такива сърдечно-съдови заболявания като инфаркт и инсулт силно са се „подмладили“. Хората започват да страдат от такива болести вече от 20 до 39-годишна възраст, а не от 45-50-годишна както преди.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си