Уралският тил: Ковачница на оръжие, спасеният Ермитаж и трудовият подвиг на народа

830 предприятия на територията на Урал, 40% от общата военна продукция, 70 % от танковете. Всеки втори снаряд е бил направен от уралска стомана.

Хората работили по 12-16 часа на ден, понякога в сняг до колене, под открито небе. Пред струговете заставали жени, старци, деца. След като усвоявали сложното оборудване, започвали да произвеждат снаряди, патрони и бронирана техника. Усвояването на серийното производство на танка Т-34 отнело едва 33 дена.

„Ние бяхме уверени в победата, ние знаехме, че делото ни е право. Фашистите ни нападнаха без предупреждение, опитваха се да завладеят нашата земя, да унищожат народа, а тези, които останат живи, да превърнат в роби“, разказва за „Руски дневник“ 81-а годишната Тамара Моисеева, жителка на Каменск-Уралски (населено място на 100 км от Екатеринбург). Когато войната започва, тя е на седем години, много от роднините й заминали на фронта. 

„Беше много трудно, но ние не се предавахме. Всеки помагаше, кой с каквото може. След часовете нашият клас шиеше торбички за тютюн, грижехме се за ранените, събирахме житни класове... Всички се стараехме да работим не само за себе си, но и за другарите, заминали на фронта“, казва тя.

За годините на Великата Отечествена война в тракторния завод в Челябинск са произведени 18 хил. танка и САУ – една пета от всичките произведени в страната. Челябинск получил второ, неофициално име – Танкоград.
Знаменитата реактивна установка „Катюша“ се произвеждала в уралския компресорен завод, изпратил на фронта 1 700 стартови установки –  това е всяка пета „Катюша“, произведена в СССР.

В годините на войната Уралският алуминиев завод в град Каменск-Уралски бил единственият доставчик на алуминий в страната, при това увеличил обема на произвежданата продукция почти осем пъти.

Доброволческият танков корпус

След разгрома на фашистите край Сталинград, работниците предложили да бъде създаден „Уралски доброволчески танков корпус“ – уникално танково формирование. Танкостроителите решават да преизпълняват производствените планове, да работят безвъзмездно и редовно да отчисляват част от заплатата си, за да бъде сформиран корпуса. Доброволно били подадени 110 хил. заявления – 12 пъти повече, отколкото били необходими. Доброволното събиране на средства за фонда за създаване на корпуса продължило в целия Урал и били събрани повече от 70 милиона рубли.

Спасяването на културата

В годините на войната в Урал са евакуирани множество научни учреждения – президиумът на Академията на науките на СССР, научно-изследователски, проектантски организации.

Урал приютил множество евакуирани театри, сред които МХАТ, Малий театър, Московският театър на Червената Армия, Московският театър на Сатирата, Ленинградският театър за опера и балет „Киров“, Ленинградският малък театър за опера и балет.

В Свердловск (днес Екатеринбург) били преместени съкровищата на Ермитажа – над един милион експоната. Решението за евакуацията му било взето два дена след началото на войната.  Градът пазел грижливо и уникалните артефакти от Херсонеския археологически музей, изнесени от обкръжения от врага Севастопол.

"Российская газета". Всички права запазени.