Срещата на високо равнище на НАТО в Турция: на Русия отново гледат като на заплаха

AP
Визитата на държавния секретар на САЩ Джон Кери в Русия на 12 май породи определени надежди за близко подобряване на отношенията между Руската федерация и Запада. Но последвалата среща на външните министри на НАТО в Турция показа, че подобни очаквания са преждевременни.

Отношенията с Русия бяха една от темите на преминалата на 13 и 14 май в турската Анталия среща на министрите на външните работи на страните от НАТО. Руските власти и експерти не видяха някаква промяна в реториката на представителите на алианса по отношение на Москва, рязко ожесточило се през миналата година на фона на украинската криза.

„Заплахата от Изток“

Оценявайки преминалата в Анталия среща, постоянният представител на Русия при НАТО Александър Глушко заяви на 15 май по време на видеомоста „Москва – Брюксел“, че алиансът последователно изпълнява решенията на миналогодишната среща на високо равнище в Уелс по отношение на това, което се отнася до „парирането на заплахата от Изтока“, тоест – от страна на Русия. Поради тази причина алиансът според Глушко увеличава военния си потенциал и „разгръща цялата натовска военна машина по източната периферия“.

На срещата на високо равнище на НАТО в Нюпорт (Южен Уелс) през септември 2014 г. бе прието решение за създаване на сили за бързо реагиране в състав от няколко хиляди военнослужещи, които биха могли да се разгърнат в течение на 48 часа. За осигуряването на тези сили в страните от алианса, граничещи с Русия, се създават складове с боеприпаси и специални командни центрове, а също се провеждат и регулярни военни учения.

Замразеното сътрудничество

На срещата в Анталия генералният секретар на НАТО Йенс Столтенбег няколко пъти потвърди, че тези планове се осъществяват. При това генералният секретар заяви, че алиансът няма намерение да възобновява сътрудничеството си с Русия даже и по отношение на борбата с екстремистите от терористичната групировка „Ислямска държава“.

Според казаното от него приетото от НАТО през пролетта миналата година решение за временно спиране на всякакво практическо сътрудничество с Руската федерация засега остава непроменено. В същото време той отбеляза, че „остава прозорец за политически диалог“. Все пак според думите на Глушко този „прозорец“, т.е. контактите с посланиците на страните от НАТО в Брюксел, „не може да се смята за удовлетворителен“, тъй като „без практическо сътрудничество постепенно ще се губи и политическата мотивация за диалог“.

Основополагащият акт под заплаха?

Глушко заяви още, че изпълнението на приетите в Уелс решения и провежданите в последно време в Източна Европа военни учения, чиято интензивност нарастна няколко пъти, създават „сериозна заплаха за всички тези задължения, които ние поехме в нужния момент, включително и за задълженията по Основополагащия акт Русия – НАТО“.

Този акт, сключен в Париж през 1997 г., е основният документ, регламентиращ отношенията между Москва и алианса. Според него НАТО поема задължението да не разполага на постоянна основа войски по протежението на границите с Русия. В НАТО отричат, че действията на алианса са в разрез с документа, отбелязвайки, че войските в Източна Европа се разполагат само на ротационна основа.

Както съобщиха медиите, от миналата година в страните от Балтика е дислоцирана по една рота войници от САЩ – 150 военнослужещи. По-късно там се появи и тежка техника. В същото време неотдавна балтийските страни помолиха НАТО да разположи на тяхна територия бригада от войските на алианса (няколко хиляди военни) на постоянна основа. На срещата в Анталия Столтенберг фактически отказа да коментира тази инициатива.

Според мнението на Алексей Фененко, водещ научен сътрудник на Института по проблемите на международната сигурност при Руската академия на науките, срещата в Турция и потвърдените там планове на алианса за засилване на военното му присъствие в Източна Европа могат да се възприемат като свидетелство за това, че скоро може да започне „активна вълна от преговори с Русия за трансформация на Основополагащия акт“. Целта на преговорите ще е опитът да се узакони присъствието на войски на НАТО в близост до руските граници на постоянна основа.

В същото време, както смята Михаил Александров, водещ експерт в Центъра по военно-политически изследвания към Московския държавен институт по международни отношения, опитите да се преразгледа документът и да се разположат войски в Прибалтика не на ротационна основа ще се отразят негативно на имиджа на алианса, тъй като ще станат „демонстрация на враждебни намерения, от които вече ще бъде трудно да се откаже“.

"Российская газета". Всички права запазени.