В Екатеринбург излезе от печат книгата „Ким Филби. Шпионинът. Човекът“ на ветерана от българското разузнаване генералът от запаса, българинът Тодор Бояджиев. В нея се разказва за най-известния агент на СССР, легендарният ръководител на съветската агентурна мрежа във Великобритания по времето на Студената война. Докато е на служба, той успява да предаде на съветското ръководство хиляди материали и да предотврати разкриването и ликвидирането на много агенти.
За Ким Филби са написани над 200 книги, заснети са множество филми. Английският аристократ, който още в младостта си решава да помага на съветското разузнаване, както лично си признава, никога не е съжалявал за взетото решение. Той е един от най-успешните разузнавачи в световната история, чиято кариера е продължила 30 години.
Същите тези 30 години Тодор Бояджиев работи в българското разузнаване, завършва кариерата си като негов заместник началник. По-късно той пише няколко книги за разузнаването, а произведението за Ким Филби е третото в литературната кариера на Бояджиев.
Бояджиев казва, че след смъртта на Филби от „Сотбис“ (Sotheby's) организирали търг за разпродажба на вещите му. Представители на аукционната къща предложили на Бояджиев голяма сума за запазената у него лична кореспонденция с Филби – няколко десетки писма и над 300 негатива, но той отказал. Тези документи, а също така интервюта с ученици, ръководители и сътрудници на Филби са залегнали в основата на книгата.
За разузнавача и човека
Тодор Бояджиев познавал лично Филби и поддържал с него дружески отношения през последните 15 години от живота на Ким: от 1973 до 1988 г. Те се запознали, когато Тодор е едва 33-годишен, а неговият по-възрастен колега вече бил на 61. Ким Филби пристига на почивка в България и остава там 45 дена.
Цялата втора част на книгата е посветена на пътуванията на Филби до България - това, според думите на Бояджиев, е абсолютно нова, неизвестна досега за широкия кръг читатели, информация.
След като бяга в СССР, Филби често пътувал до България, с тази страна е свързана развръзката в един от най-опасните моменти в кариерата му на съветски разузнавач - „случаят Волков“, гражданин на СССР, който имал намерение да предаде на англичаните материали за съветските агенти във Великобритания, в частност за „Кембриджката петорка“, група от разузнавачи, към която причислявали и Филби.
От книгата става ясно, че ако не е била шпионската операция с един лекар от България, то „Кембриджката петорка“ можело да бъде разкрита още през 1945-та и съдбата на Ким Филби би могла да бъде различна. Станислав Рощин, който осъществявал връзката между Филби и Центъра в първите години след появата на Ким в Москва, разказал на Бояджиев, че Филби се е поинтересувал за съдбата на Волков. По негова молба Рощин изискал архивни материали и за свое учудване разбрал, че Волков не е бил разстрелян като предател, а е бил осъден на 10 години затвор.
Освен това, в книгата е цитирано документалното разшифроване на срещата на Ким Филби със заместник-министъра и началници на оперативни управления на българското МВР (провела се по време на първото посещение на Филби в България през 1973 г.). Бояджиев помогнал на Филби за разработката на тезисите и бил преводач в хода на тази среща.
Когато става дума за характера на Филби, Бояджиев пише, че той не обичал да бъде с охрана и постоянно измислял различни трикове, за да се отърве от нея. Например, пращал пазача да запази маса в ресторанта или да купи вестници. Бояджиев си спомня, че оставайки насаме с него, Филби често изпадал в откровение и споделял мисли, „които биха изправили на нокти нашите началници“.
Бояджиев подчертава: неговата книга не е мемоари, той има множество съавтори. „За разузнавача Ким Филби е писано много, а за човека – много по-малко. Две трети от моя труд са за човека“, казва той.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си