Чуждестранните организации могат да станат „нежелани“

ТАСС
В Русия приеха закон за нежеланите чуждестранни организации. На тези, които по мнението на властите, представляват заплаха за „конституционния строй, отбранителната способност или сигурността“ на страната, ще бъде отказано да работят на територията на Руската федерация. Експертите признават: законът отрязва тези, които не се харесват на Кремъл, от много източници.

На третото си и последно четене на 19 май е приет законът за нежеланите чуждестранни и международни неправителствени организации. За да станеш „нежелан“ в Русия, прецениха депутатите, е достатъчно да застрашаваш конституционния строй, отбранителната способност или сигурността на държавата.

Това и ще бъде основанието за забрана на дейност в страната: забранено ще бъде да се откриват филиали, да се провеждат програми или проекти на територията на Русия, а също и да се разпространяват информационни материали чрез медиите или интернет.

При това отговорността за нарушаването на закона ще понесат не само самите организации, но и всички, които си сътрудничат с тях: юридическите лица, гражданите, банките и финансовите организации.

За всички „съучастници“ се предполагат глоби до 100 000 рубли ($2000) или тъмничен затвор до 6 години.

Новият инструмент

Както увериха „Руски дневник“ от Държавната дума, задачата се състояла в това „да се даде инструмент за бързо реагиране срещу появяващата се опасност“. А именно „за пресичане на всички опити отвън да се разклати ситуацията в страната“,  поясни един от авторите на закона, депутатът от Либералнодемократичната партия на Русия Антон Ишченко. Не е изключено „нежелани“ да станат също и търговски структури.

В резултат на това „инструментът за бързо реагиране“ беше предаден в ръцете на Генералния прокурор на Русия и на неговите заместници. Решението се прилага по съгласуване с Министерството на външните работи, а списъкът на „нежеланите“ ще се води от Министерството на правосъдието. 

Сега, подчертават в Държавната дума, цялата работа е в ръцете на Генералната прокуратура. „Ние не поемаме никаква отговорност [за това кой точно ще бъде включен в регистъра]“, казва Ишченко и признава, че сега не вижда такива организации, които биха могли да попаднат в списъка на нежеланите. „А и не е в нашите правомощия да даваме препоръки, кого си струва да включваме тук“, отбелязва депутатът.

„Законът е насочен против нас“

Наистина, редица организации виждат в приетия закон пряка заплаха и инструмент за натиск. „Законът е насочен против нас и другите, приличащи на нас организации“, заяви в интервю за  „Руски дневник“ представителка на общественото движение „Открита Русия“, създадено от бившия собственик на ЮКОС Михаил Ходорковски и от неговия прессекретар - Олга Писпанен. „Ние работим, вършим си работата, а те нека си измислят каквото си искат“, добави тя, наричайки закона „откровен идиотизъм“.

„Законът е насочен против гражданското общество в Русия. Това е логичното продължение на закона за чуждестранните агенти (като такива се посочват руските нетърговски организации, които се занимават с политическа дейност и при това се финансират от източници зад границата – бел. ред.)“, каза на „Руски дневник“ директорът на руското представителство на международната правозащитна организация „Амнести Интернешанъл“ (Amnesty International) Сергей Никитин. Според неговото мнение депутатите действат последователно: „В началото се разправиха с руските организации, сега настана време да се захванат с чуждестранните“.

Но небрежността и нечистоплътността на закона възмущава правозащитниците. На първо място, според Никитин, той дублира вече съществуващи норми, насочени към защитата на държавата. В частност – закона за екстремизма. На второ място, в него не е разписан механизмът на оспорването в съда на решенията на Генералната прокуратура.

Отрязват от източниците

Юридическата обтекаемост на закона се обяснява с това, че той се приема като средство за самозащита, обяснява политологът Игор Бунин. От документа не е ясно против кого конкретно той е насочен, а това означава, че сферата на неговото прилагане е доста широка. Експертът не изключва, че „превантивната“ норма може да отправи изстрел срещу тези организации, които „ще се сторят опасни на Кремъл“.

Според мнението на директора на Центъра за политически изследвания на Финансовия университет при правителството на Русия Павел Салин глобите и наказателната отговорност за „помощниците“ на нежеланите организации е сериозен пункт.

Той си спомня как през 2012 година беше разширено понятието „държавна измяна“: към нея приравняваха всяка консултативна помощ на чуждестранните субекти. „Аз знам, че много представители на експертната общност след това започнаха да се отнасят много по-предпазливо към общуването с чужденците“, казва той и не изключва, че в случаите с „нежеланите организации“ ще се получи същото. „Това [перспективата за наказание] ще окаже сериозно влияние на тази среда, в която покълват тези организации, и те ще бъдат отрязани от много източници – не само финансови, но и информационни“, смята Салин.

"Российская газета". Всички права запазени.