Михаил Шолохов: От казашкото селце до Нобеловата премия

Обвиненията в плагиатство

Широка известност на Шолохов донася романът епопея „Тихият Дон“ (1928-1932) за донското казачество в годините на Първата световна и на Гражданската война. Много критици оспорват авторството на Шолохов: има версия, че той е публикувал под свое име ръкописа на неизвестен белогвардейски офицер, разстрелян от болшевиките. Освен това мнозина се съмняват, че толкова дълбоко, мащабно и психологическо тънко произведение е могло да бъде написано от 21-годишен слабо образован човек. 

Но защитниците на авторството на Шолохов в един глас заявяват: младостта и отсъствието на образование не са пречка за таланта, привеждайки за пример младите гении Й. В. Гьоте и Т. Ман, а също така и слабо образованите М. Горки и И. Бунин (също лауреат на Нобелова награда).

Казашкият писател не е казак

Детството на Шолохов преминава в казашко селце, но точното място на неговото раждане не е известно. Така много и така ярко пишещ за казачеството, а всъщност Шолохов не е потомствен казак. Баща му е бил градски жител, управител на парна мелница и не е принадлежал към казачеството. Майка му е била селянка и до брака си е работила като камериерка. Шолохов се появява на света като незаконно родено дете, тъй като майка му е била насила омъжена не за неговия баща. Едва след смъртта на неговите пастроци родителите на Михаил Шолохов са могли да се венчаят.

И Сартър го благославя

През 1964 г. френският писател и философ Жан-Пол Сартър се отказва от Нобеловата награда за литература и в своето заявление за причините на отказа си, изразява съжаление по повод на това, че предишната награда не е била присъдена на Шолохов и че „единственото съветско произведение, получило наградата, е книга, издадена зад граница и забранена в родната си страна“ (имайки предвид „Доктор Живаго“ на Борис Пастернак, лауреат на Нобеловата награда за 1958 г.).

Смята се, че това заявление повлиява на Нобеловия комитет и през следващата 1965 г. наградата за литература е връчена на Шолохов с формулировката: „За художествената сила и цялостността на епоса за донското казачество в преломното за Русия време“.

Екранизацията на романа „Тихият Дон“

През ХХ в. романът три пъти бива екранизиран в Русия (1930, 1958, 1992). Екранизацията от 1958 г., заснета от прославения режисьор Сергей Герасимов, получава много международни награди.

Третата екранизация заснема не по-малко знаменит режисьор – Сергей Бондарчук, който за екранизацията си на „Война и мир“ вече е получил „Оскар“ и „Златен глобус“. Този филм е съвместна работа на СССР, Великобритания и Италия. Италианският продуцент обявява банкрут и почти готовият филм бива конфискуван заради дълговете от италианска банка. Режисьорът Сергей Бондарчук умира, без да е видял своя филм на екраните. По-късно синът му Фьодор Бондарчук заснема кратка телевизионна версия.

Скритият факт за заповедта за разстрел

Шолохов работи от 15-годишен и сменя много професии: от товарач до средношколски учител. През 1922 г., по време на работата си като данъчен инспектор в казашките села, Шолохов е арестуван за подкуп и осъден от трибунала на разстрел. Баща му внася за него голяма гаранция, а на съда представя ново свидетелство за раждане, според което синът му се оказва 15-годишен, а не 17-годишен. Разстрелът бива заменен с една година престой в колония за непълнолетни. Но защо съпровожданият от конвой Шолохов така и не стига до колонията, и досега остава неизвестно.

Шолохов и Солженицин

Известни са сложните отношения между двамата писатели, лауреати на Нобелова награда за литература. През 1970-е г. Солженицин е един от тези, които обвиняват Шолохов в плагиатство на романа „Тихият Дон“.

На свой ред Шолохов подкрепя гоненията срещу Солженицин и подписва знаменитото „Писмо на група съветски писатели до редакцията на вестник „Правда“ от 31 август 1973 г. за Солженицин и Сахаров“ , в което и двамата са обвинени в опит „да се породи недоверие към миролюбивата политика на Съветската държава“. Също така Шолохов, като предан на партията писател, се изказва против присъждането на Ленинска награда на повестта на Солженицин „Един ден на Иван Денисович“.

По-късно всеки един от двамата писатели отказва да коментира своето отношение към творчеството на другия.

"Российская газета". Всички права запазени.