Русия се готви да създаде в Арктика научен център

РИА „Новости“
В Баринцбург, руския град на архипелага Шпицберген, ще се отвори постоянна полярна експедиция. В този научен център ще се проучва ледовата обстановка, ще се провежда мониторинг на замърсяването на околната среда. Темата за развитието на Арктика в последно време стана една от водещите. Министърът на природните ресурси и екологията Сергей Донской разказа в какво се състоят стратегическите цели в региона.

Към сегашния момент Русия е единствената страна, освен самата Норвегия, която поддържа икономическото си присъствие на Шпицберген. Първото постоянно заселване става в градчето Баренцбург през 1920 година. Днес тук живеят около 500 руснаци. Те се занимават с добив на въглища. В близките планове на правителството е те да се захванат с екология и да организират тук научен център.

Изследването на севера

„За осигуряването на работата на Руския научен център в Баренцбург планираме да създадем постоянно действаща арктическа експедиция. Подготвени са всички необходими документи, сега се намират в правителството – обяснява Сергей Донской. – За това ще са необходими малко допълнителни ресурси. В Баренцберг вече е създадена инфраструктура, в това число научна. Сега на Шпицберген работят около 25 научни сътрудници, числеността им може да бъде увеличена до 100 човека“.

Работата на научния център ще се провежда по няколко основни направления: хидрометеорология, изучаване на ледовата обстановка в Арктика, изследване на слънчевата активност, радиацията, озоновия слой, изучаване на вечното заледяване и мониторинг на състоянието на замърсяването на околната среда, в това число на действащите и на консервираните производствени обекти – каза министърът. Освен това ще се проведе оценка на екологичните показатели. Министърът разчита на това, че проектът ще може да се пусне още през тази година.

Резерватите

Към момента в руската част на Арктика са създадени 24 федерални охраняеми природни територии, в това число 10 резервата, 3 национални парка и територии с ограничено използване на природата и с ограничена дейност на човека (т. нар. „заказники“ – бел. ред.). Общата площ на арктическите резервати и места с ограничения, намиращи се под специален контрол, са 22 милиона хектара.

Тоест, по размери тя е напълно съпоставима с територията на някоя от големите европейски страни. В Арктика има още 86 охраняеми природни зони с регионално значение, чиято площ е 29 милиона хектара. Навсякъде се извършва научна дейност. Скоро ще се появят още два обекта, които ще трябва да се изучават. „До 2020 година зад полярния кръг трябва да се създадат два нови национални парка: „Централно Чукотският“ и  „Хибини“ в Мурманската област, а също и резерватът „Мечите острови“ в Република Саха и федералната територия с ограничен за човешка дейност статут на Новосибирските острови“, каза Донской.

Проучване на шелфа

Системното проучване на арктическия шелф започва в Съветския съюз през 1980-е години, но после то спира за известно време. „Последното по-голямо газово находище, Щокмановско в Арктика, бе открито през 1988 година, а нефтеното находище Приразломно – през 1989 година, казва Донской. – И тъкмо сега ние бавно и постепенно започваме да се връщаме в Арктика. През миналата година „Роснефт“ осъществи проучвателни работи в структурата „Университетска“, в чиито предели бе открито находището „Победа“, имащо запаси от нефт повече от 130 милиона тона и от газ в обем около 400 милиарда кубически метра“.

Започва строителство на платформи, техника, оборудване, провежда се обучение на специалисти“. Сега при находището Приразломно в Печорско море е позиционирана първата платформа, където се осъществява опитно-промишлен добив на нефт.

Организирано почистване в Арктика

Сега Русия продължава проектите по почистване на арктическите острови. „Сега ние продължаваме проектите по почистване на острова на архипелага Франц Йосиф и острова Северен на архипелага Нова Земя – казва Донской. – Но през тази година финансирането на проектите се съкрати и вероятно ще се наложи да търсим нови варианти за осигуряване, възможности за коопериране.

Например сега ние активно си сътрудничим в тази посока с министерството на отбраната, което пристъпи към почистването на остров Врангел. Военните имат свободни съдове, които би могло да се използват и за решаването на нашите задачи“, обясни министърът.

"Российская газета". Всички права запазени.