Московските преподаватели по български език за изучаването му в Русия

РИА „Новости“
Българският посланик в Москва Бойко Коцев награди руски студенти българисти за художествен превод от български на руски език. „Руски дневник“ зададе няколко въпроса към техните преподаватели в навечерието на 24 май.

Участници в разговора:

Юлия Кудрявцева

Филолог от Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“, старши преподавател в курсовете по чуждестранни езици към Министерството на външните работи на РФ.

Максим Макарцев

Преподавател по славянски филологии в Руската академия на науките (РАН) и в курсовете към Министерството на външните работи на РФ

Наталия Лункова

Завършила с отличие Факултета по славянски филологии с български език, литературовед, преподавател в Славянския институт към РАН и в езиковия център „Разговор“.

В България 24 май е един от най-обичаните и спонтанно празнувани дни в празничния календар. Как отбелязвате в Москва Деня на светите братя Кирил и Методий?

Наталия Лункова: В Москва винаги има много мероприятия на този ден – поднасяме цветя пред паметника на Кирил и Методий, има концерти, фестивали, изложби. В Руската академия на науките, където работя, всяка година на 20 май се провежда международна младежка конференция „Славянският свят: общност и многообразие“, в която участват филолози, историци, културолози и други специалисти в областта на славистиката.

Ю. Кудрявцева: Старая се да разговарям с моите студенти за делото на Кирил и Методий, четем текстове, гледаме стари филми и предавания на български език. С някои от тях даже учим наизуст и пеем химна „Върви, народе възродени“.

Образованието и културата многократно са вадили от кризи и двата народа в тяхната история. Какво е мястото на кирилицата в XXI век в живота на младото поколение, което, въоръжено със смартфони и таблети, общува с целия свят, често и на латиница?

Ю. Кудрявцева: Ако говорим за руския език, у нас латиницата заменя кирилицата само в редки случаи, когато пишем есемеси. Но в социалните мрежи, в чатовете, във всякакви месинджъри, където дължината на съобщенията е неограничена и не влияе на цената, ние използваме кирилица, стига да имаме под ръка руска клавиатура. У нас даже започнаха да се появяват интернет адреси на латиница с домейн .рф.

Струва ми се, че в България ситуацията е малко по-различна. Можем да разделим българските интернет ползватели на две групи – първите, които ползват свободно и кирилица, и латиница – според случая, като изборът зависи от възрастта, образованието, вида клавиатура. У много ползватели тя е фонетична, т.е. съвпада с латинската. В нея Л и L, G и Г са на един и същ клавиш и в паметта на пръстите това е една и съща клавиатура, а не две различни – както е у нас. Превключил ли си клавиатурата или си продължил на латиница, често се получава т. нар. „маймуница“, в която буквите от кирилицата, които нямат съответни на латински се заменят с цифри (Ш – 6, Ч -4 ). Вторите са тези, които винаги ползват кирилица, всячески подчертават това, правят забележки и обвиняват в липса на патриотизъм тези, които ползват латиница.

Защо студентите Ви избират български език? Каква е мотивацията им? Успешно ли го усвояват?

М. Макарцев: Мотивите са различни в различните хора. Някои изучават български, защото по принцип са решили да учат славянска филология, а ние всяка година набираме само една езикова група. Други се интересуват от страната, защото са потомци на бежанци от България и търсят корените си. Разбира се, мотивацията е различна в трети курс, когато ги разделяме на руска и славянска филология, във втората група остават само хора, които действително се интересуват от езика и успешно усвояват материала.

Н. Лункова: Причините са наистина различни. Някои обичат да почиват на Черно море или в българските планински курорти, като при това искат да общуват с българите на техния роден език, някои са си купили имоти или пък  са се замислили да го направят и да получат гражданство. Сред учениците ми има и такива, които искат да следват във ваши университети и да започнат бизнес във вашата страна.

В България напоследък пак се заговори за цивилизационния избор на страната ни в контекста на членството в ЕС и НАТО. Смятате ли, че дружбата между двата народа е съхранена достатъчно?

Н. Лункова: Вие имате такава поговорка „Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари.“ Няма да се впускам в темата за политическите отношения между Русия и България и няма да твърдя, че те са така близки както във времето на социализма, защото няма смисъл. Културните връзки, за съжаление, също отслабнаха – например, видимо намаля количеството преводи на руска литература в България, не се провеждат така често двустранни културни събития. Но ми се иска да вярвам, че никакви политически превратности няма да попречат на взаимните интереси в културата, историята и литературата на нашите народи.

Какво е нивото на преподаване на български език в момента в руските ВУЗ-ове след всички реформи и усложнения? Има ли интерес към българския език сред абитуриентите? Завършват ли бакалавърска степен студентите или се губят някъде по пътя?

М. Макарцев: Не мога да говоря за всички ВУЗ-ове. От колеги знам, че ситуацията е различна, а някъде и съвсем нелека. Имам впечатление, че се води целенасочена кампания срещу преподаването на славянски езици. В образованието бяха направени редица стъпки, които намалиха шанса за изучаване на слабо разпространените езици. Така отмяната на приемния изпит по славянски езици дава повече предимства на училите в специални англоезични училища. Не казвам, че английският не е нужен, напротив, това е световен език и всеки образован човек трябва да го владее. Но да се съди по нивото на английския език доколко кандидатът е готов да учи славянски езици – това е лицемерие.

По мое време при постъпване във факултета за чуждестранни езици в Московския държавен университет „М.В. Ломоносов“, държах изпит именно по български език, бях го изучавал преди това в училище. По това време не говорех добре английски и го научих точно в университета. Смятам, че при сегашното положение на образователната политика приемането ми във факултета щеше да е невъзможно.

Преди няколко години имах възможност да поговоря с един от ръководителите на департамент в Министерството на образованието и науката на РФ и се оплаках от сегашното състояние на нещата. Подчертах, че ако продължаваме така със силното ограничаване или дори отсъствието на славянските филологии, в близка перспектива от 5-7 години, рискуваме да изгубим славянските школи в университетите и образователните традиции, свързани с тях.

Той ми отговори, че съкращението се дължи на икономически причини, но ако възникне необходимост от специалисти по славянски езици, то Министерството ще спусне нареждане към военните и религиозните колежи и те ще създадат такива специалисти. Според мен, това е пълна профанация на образователния процес. Изучавал съм български език две години в училище и пет години в университета и чак след това мога да кажа, че работя с езика и отговарям за резултатите от работата си.


Близостта между двата езика помага или пречи при изучаването им от Вашите студенти?

Ю. Кудрявцева: Смята се, че българският език е най-близък до руския от всички славянски езици. Действително, на пръв поглед в един български текст руснаците виждат много познати думи. Но отвъд общите корени на някои думи и пласта обща славянска лексика, нашите езици доста се различават по отношение на граматиката. В българския език, за разлика от другите славянски езици, няма падежи, има много глаголни времена, които много плашат начинаещите. Слухово, да се разбере българската реч без владеене на езика, е практически невъзможно, дори и за това, че българите говорят доста бързо.

М. Макарцев: Близостта на двата езика значително облекчава  процеса на обучение. Доста бързо започваме да четем сложни текстове, да слушаме неадаптирани записи и да гледаме филми на български език. Много леко се учат думи. В същото време тази близост оказва силно влияние при активното използване на езика – в България е добре известен руският акцент и фалшивите преводачи. Впрочем ние обръщаме голямо внимание на фонетиката, отработването на най-често използваните езикови конструкции и поддържането на активен запас от български думи.

Защо избрахте тази професия и не съжалявате ли за това?

Н. Лункова: Ако някой ми беше казал преди десет години, че ще бъда дипломиран преподавател по български език, випускник на МДУ „М.В. Ломоносов“, бих казала на този човек, че се шегува с мен. Постъпих в славянския департамент на филологическия факултет, защото ми се учеше някакъв рядък чужд език, тъй като английският отдавна ми беше омръзнал. Трябваше да избирам между два езика - български и полски (такъв беше изборът за тази учебна година), спрях се на първия и днес бих искала да изразя огромната си благодарност на преподавателите от нашата катедра, които съумяха да ни заразят с любов към България.

Учили ли сте в България и често ли пътувате до нашата страна?

М. Макарцев: Два пъти съм посещавал летни школи във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, често участвам в конференции и научни стажове. Разбира се, бих искал да се случва още по-често, но не винаги се получава. Значителна пречка е визовият режим, но откакто стана възможно да се пътува с шенгенска виза, отново мога да посещавам често България.

Ю. Кудрявцева: Изкарала съм стаж в Софийския университет, няколко пъти съм била на летни езикови семинари, получих сертификати за владеене на езика. Старая се да идвам поне веднъж годишно – на почивка, за среща с приятели, понякога ходя в библиотеката и задължително обикалям книжарниците. Всеки път си тръгвам с куфар пълен с книги, учебници и речници.
Обичате ли България и защо?

Ю. Кудрявцева: Обичам България, обичам работата си, която ме свърза задълго с тази страна, обичам българската литература, особено поезията, също кухнята ви и филмите ви. Както каза неотдавна българският писател Палми Ранчев на среща с руски читатели: „Какво означава за мен да съм българин? Това означава да говоря на български език“. Навярно и моята любов към страната Ви започва с познаването на българския език

"Российская газета". Всички права запазени.