Естонски журналист: „Маша и мечокът“ – идеологическото оръжие на Русия?

Естонският публицист е сложил въпросителен знак на статията си, но съдейки по текста, той така смята

Известният естонски публицист, медиен експерт и бивш главен редактор на седмичника Eesti Ekspress Прийт Хибемяги публикува статия, озаглавена „Маша и мечокът“- оръжие на идеологическата диверсия?“, в която разсъждава за популярността на руския анимационен сериал, пише агенция Регнум.

Авторът разказва как в книжарница в голям търговски център в Талин видял щанд с десетте най-продавани книги. Зарадвал се, че първите места в класацията са книги на естонски автори, но му направило впечатление, че на осмо място е книжка-пъзел за анимационния филм „Маша и мечокът“.

„Благодарение на вечерните излъчвания по държавната телевизия на детския телевизионен пакет на цифровия канал Elion или на Youtube, тези нови анимационни герои са известни на всеки родител“, отбелязва Хибемяги, който описва рисуваната двойка от филма по следния начин: силен, тромав и добродушен мечок и обикалящата  като вихър около него неуморна и изобретателна Маша. Заедно, добавя публицистът, те много добре се допълват един друг.

„На децата сериалът им харесва много. Бързо действие, смешни ситуации и винаги положителен финал. Но децата са непорочни същества“, казва авторът и добавя: „Не ме напуска мисълта, че „Маша и мечокът“ са представители на същата руска „мека сила“, на незабележимо проникващата при нас хибридна форма на идеологическата диверсия без „зелени човечета“ и червени знамена“.

Хибемяги отбелязва, че не е против „съвременния визуален вариант на призива: „Момчета, хайде да живеем дружно!“ (намек за друг известен анимационен герой, котаракът Леополд-бел.ред.) за съвместно съществуване, но ми се иска това да става по взаимно съгласие“.

Прийт Хибемяги признава, че засега той не е открил в сюжетите на анимационния филм тайни замисли, които биха могли да се оценят като проникване на „кремълската идеология“, но неговото подсъзнание е готово да реагира, ако нещо подобно стигне до телевизионния екран.

Естонският публицист завършва своите размисли по следния начин: „От друга страна, какъв ли трябва да е животът на моето поколение, след като дори в измислените за децата развлечения ние се опитваме да видим идеологическа диверсия?“

"Российская газета". Всички права запазени.