Ще може ли Япония да получава руски газ по тръбопровод?

прес фото
Япония иска да изгради газопровод, който да съединява руският остров Сахалин и Японският архипелаг. По думите на японците, газът от тръбопровода ще бъде два пъти по-евтин, отколкото купуваният в момента от Русия втечнен природен газ (ВПГ). Това бе заявено на руско-японски форум, организиран в рамките на проекта RBTH (Russia beyond the headlines - Русия отвъд заглавията).

Най-голямата японска газова компания „Токио газ“ (Tokyo Gas) предлага да изгради газопровод от Сахалин до централната част на Япония. Това бе заявено от съветника на компанията Сигеру Мураки по време на форума „Русия – Япония: допирни точки“, организиран от руското издание „Российская газета“ в рамките на проекта RBTH, към който принадлежи и „Руски дневник“.

Според думите му мощността на тръбата трябва да се равнява на 8 милиарда кубически метра при дължина от около 1 500 км. Японският бизнесмен оценява разходите за строителството на $3,5 милиарда, като отбелязва, че газът по тръбопровода ще се окаже повече от два пъти по-евтин от купувания в момента втечнен природен газ.

Монополът на ВПГ

Япония е най-големият вносител на руски втечнен газ. През 2014 г. Япония е закупила 80% от обема на ВПГ, произведен в единствения засега завод в Русия за втечнен газ (проектът „Сахалин-2“ – бел. ред.)
Но втечненият природен газ е значително по-скъп от тръбопроводния.

През миналата година доставките на руски ВПГ са били по средна цена от $788 за тон ($579 за хиляда кубични метра). За сравнение, средната цена, по която „Газпром“ доставя по газопровод газ в Европа се равнява на $350-380.

„Но още през февруари 2015 г., на фона на падащите цени на петрола, цената на втечнения газ бе намалена до $614 за тон ($451 за хиляда кубика)“, разказва Сергей Агибалов, завеждащ сектор в икономическия отдел на Института по енергетика и финанси.

Според оценките на експерта като се имат предвид разходите за изграждането на газопровода и нежеланието на „Газпром“ да губи доходи, цената на газа, доставян в Япония по тръба, при всички случаи ще бъде не по-ниска от $400 за хиляда кубически метра.

Лесно е да се предложи – трудно е да се построи

Японците започнаха да говорят за полагане на тръба по дъното на Японско море още през 2014 г. Вярно, тогава ставаше дума за газопровод от Сахалин до остров Хокайдо.

Но изграждането на морски газопровод до Япония е свързано със сериозни рискове. „Това е най опасният сеизмологичен регион – уточнява Рустам Танкаев, водещ експерт в Съюза на нефто и газопореработвателите в Русия. – Всички изследвания, направени във връзка с газопровод до Япония, завършват с негативно заключение на специалистите“.

Според думите на Танкаев към днешна дата просто не съществуват надеждни технологии за строителство на морски газопроводи в сеизмологично активни региони.

Впрочем, японците предварително заявиха, че съвременните технологии позволяват такова строителство. В качеството ѝ на пример те сочат технологията за прокопаване на подводни тунели между японските острови, която вече успешно се прилага.

Но сеизмологията не е единственото препятствие. Заместник председателят на Фонда за национална енергийна безопасност Алексей Гривач разказва, че в Япония практически не съществува единна система за газоснабдяване.

„Японският пазар е изграден върху локални сегменти, които не са свързани един с друг – уточнява експертът. – В това число, между другото, по островите са разхвърляни множество терминали, приемащи ВПГ“.

Трябва ли ѝ е на Русия тръба до Япония

„Газпром“ отказва да коментира, но според думите на вицепрезидента на агенция Argus Вячеслав Мищенко, за руския монополист изграждането на газопровод до Япония не е много привлекателно. Въпросът е в това, че тръбата привързва продавача към купувача, докато доставките на ВПГ с кораби са по-гъвкави. „Те са по-привлекателни от стратегическа и геополитическа гледна точка – казва Мищенко. – Във всеки един момент „Газпром“ може да пренасочи потоците, което няма как да стане при доставки по тръба“.

От друга страна, именно ВПГ проектите в Русия в момента изпитват определени трудности.

Сергей Агибалов уточнява, че заради санкциите, които ограничават достъпа на руските компании до западните пазари на капитали и технологии, въвеждането в експлоатация на нови мощности за втечняване на газ („Газпром“, например, планира изграждането на завод във Владивосток) може най-малкото да се отложи във времето. Във връзка с това, газопроводните проекти придобиват все по-голяма актуалност.

 

По материали от „Газета.Ру“
http://www.gazeta.ru/business/2015/05/21/6696277.shtml

"Российская газета". Всички права запазени.