Людмила Алексеева: „С правозащитниците трябва да се съобразяват“

reuters
Най-старата правозащитничка в Русия и ръководител на Московската хелзинкска група Людмила Алексеева се връща в съвета към президента на Русия по развитието на гражданското общество и правата на човека (СПЧ). За своето завръщане, както и за делото за убийството на опозиционера Борис Немцов, кримските татари, опозицията и много други въпроси – едно интервю на „Руски дневник“ с Людмила Алексеева.

Вие напуснахте Съвета през 2012 г. – в момент, в който започна формирането му чрез гласуване в интернет: всеки можеше да издигне своята кандидатура. Вие затова ли си тръгнахте?

Да, на мен това не ми харесваше. Президентският съвет не е просто събрание на някакви личности, та дори и много уважавани. Ние имахме специалисти по миграция, по местата за лишаване от свобода, по армията и т.н. Знаехме кой ще бъде в Съвета и какво ще прави всеки от членовете. Ето защо, когато постъпи предложение членовете на Съвета да се избират по интернет, за да бъде всичко така да се каже демократично, ние не бяхме съгласни.

Но онова, което беше много неприятно, и което не се беше случвало никога преди – заседанията на работната група започнаха да се посещават от трима души от администрацията на президента. Двама мълчаха, а третият постоянно се бъркаше в процеса на формиране на Съвета. Опитваше се да вкара чиновници в него. В обществения съвет чиновниците нямат място – та това е обществен съвет! (в устава и регламента на съвета не е казано, че представители на органите на властта нямат право да бъдат избирани в него – „Руски дневник“). И тогава аз казах: ако те ще се месят в нашата работа по този начин, както се месят в сформирането на съвета, то това мен не ме устройва.

Тогава защо решихте да се върнете?

Все по-малко са каналите, по които може да се общува с чиновниците, които вземат решения. В момента СПЧ, за съжаление, е едно от малкото места, където е възможен диалог между правозащитниците и чиновниците. Затова реших да се върна.

С какво ще се занимавате в СПЧ? Знам, че сте силно обезпокоена от приетия през 2012 г. закон за чуждестранните агенти...

Да, ще се занимавам с него. Този закон е пълна глупост. Но да се търсят уточнения на понятието „политическа дейност“ е безсмислено.

Защо да е безсмислено? Именно за това в момента настояват много Ваши колеги-правозащитници.

Защото всяка организация, която получава пари от чужбина, се превръща в кандидат за „агент“.  И понеже няма да уточняваме това понятие, при желание, под него може да се разбира всичко, каквото е угодно.

Тогава какво предлагате Вие?

Ако искаме да решим този проблем, трябва да поставим въпроса за вътрешните източници на финансиране. Държавата не може да осигури средства за целия неправителствен сектор. Това е неправилно, ние не сме държавни – ние сме обществени и сме хиляди на брой. Нужно е друго - Владимир Путин да се обърне към бизнеса. У нас има много богати хора - те с радост биха осигурили финансиране, но се страхуват, че това ще изложи бизнеса им на опасност.

За Борис Немцов и кримските татари

Вече три месеца се точи следствието по убийството на опозиционера Борис Немцов. От самото начало Вие се съмнявахте, че ще бъдат намерени поръчителите. Промени ли се мнението Ви?

Не, и до сега не са успели да разпитат Руслан Геремеев, който изглежда е посредникът между изпълнителите и поръчителите... Геремеев е в Чечня – и той е недостъпен за следствието.

Според някои медии Геремеев вече е разпитан, но като свидетел, а след това е напуснал Русия. 

Като цяло е ясно, че работата е мътна. Но още повече това говори, че всичко се свежда до извършителите на убийството, а до поръчителите няма да се стигне – именно с тази цел бе сменен главният следовател. Предишният следовател (Игор Краснов) с предишните си дела е показал, че умее да работи и не обръща внимание на никакви политически съображения. Така вместо него сложиха човек (Николай Тутевич), който е по-послушен пред началниците. Смятам, че това е много лош признак.

Откъде заключихте, че той е по-послушен пред началниците?

Защото делото, което разследваше през 2008 г. не стигна до никъде. А освен това, на първо място е известно, че той е много ефективен.

Има още една проблемна тема, която следите още от края на 1960-те години. Става въпрос за положението на кримските татари. Как Ви се струва то в момента?

От една страна виждам, че президентът изпълнява обещанията, които даде на Мустафа Джемилев (председател на Меджлиса до есента на 2013 г.), когато той беше в Москва. Той обеща, че кримско-татарският език ще бъде широко приет, че ще има кримско-татарски училища и т.н. Това се изпълнява. От друга страна, същият този Джемлиев не го пускат от Киев във Крим.

Не пускат в Крим и председателя на Меджлиса (Рефат Чубаров). На 18 май, в деня на депортацията на татарите от Крим през 1944 г., те се събираха всяка година на главния площад в Симферопол – там се организираше голяма акция. Сега не им позволиха да го сторят – забутаха ги на някакво мюсюлманско гробище. Тоест свободата на събиране за татарите в Крим не съществува.

За опозицията

През 2016 г. ще се проведат избори за Дума. Участие в тях вече заяви опозицията, която, между другото, се обедини в коалиция за тази цел. Вие познавате много от тези хора. Как оценявате силите им?

Този опит за обединение е колосален пробив. Това никога не се е случвало. Винаги и навсякъде се говореше „онова, което те могат, е да се борят за самолюбието си“. Това не е съвсем така. Не става въпрос за тяхното самолюбие, а за това, че в нашето общество няма политическа култура. По разбираеми причини. Толкова много време в страната нямаше възможност за политическа борба.

Какво според Вас представлява политическата култура?

Един от нейните важни елементи е умението да се постигат договорки, да се намира компромис със хората, които имат близки възгледи. А при нас – или всичко, или нищо.

Отсъствието на политическа култура ли е основният проблем на опозицията?

Не, основният проблем, е че опозицията е поставена в такива условия, при които тя просто не е в състояние да действа. Не пускат нейните лидери по телевизията. А нашият съвременен живот е устроен така, че ако човек не се появява по телевизията, той все едно изобщо не съществуа. Или ето, като стана дума за преместването на датата на изборите за Дума през септември (от декември 2016 г.). Между другото, ясно е защо е избран септември: тогава цялата предизборна кампания ще бъде през лятото, когато хората ги няма и избирателната активност ще бъде ниска.

Често обвиняват опозицията, че няма лидер, след когото да тръгнат хората. Алексей Навални е с две условни присъди, Сергей Удалцов неотдавна беше изпратен в колония (изтърпява наказание за организация на масов безпорядък по време на митинг през 2012 г.). Борис Немцов беше убит. Вие виждате ли такъв лидер?

Аз не съм политик, самата аз не съм част от опозицията. Трудно ми е да преценя. Но хората, които биха могли – Владимир Рижков – той дълго беше в Думата и би станал прекрасен председател. Но сега го няма никъде. Или Михаил Касянов (съпредседател на партията РПР-ПАРНАС), който бе един от най-добрите министри по времето на Елцин и дори и малко от периода на Путин. Алексей Кудрин...

А Михаил Ходорковски?

Много способен човек! Разбира се, той би бил много полезен. 

Тогава какво прави той зад граница? Защо се занимава с политическа дейност оттам, а не тук? Някои хора дори му вменяват бягство.

Не, това не е бягство. Точно обратното – той много иска да се върне. Та той си тръгна по неволя. Но него го пуснаха зад граница много хитро – с такава идея – „там и да остане“. Но ако го викнат да помага, той би дошъл – убедена съм. Просто го познавам като човек.

За защитата на правата и Америка

Има стереотип, че правозащитните организации в Русия са формални структури, в смисъл, че не могат сериозно да повлияят на процеса на вземане на решения, включително в Думата. Съгласни ли сте с подобна оценка?

За съжаление, властта малко се съобразява с правозащитниците. Но правозащитното общество у нас възниква в средата на 1960-те години и съществува 25 години под съветска власт. Ние вече имаме опит – сред нас има много професионалисти и аз също се причислявам към тях. Ако аз съм се занимавала 50 от своите 87 години с това, то трябва да съм идиот, за да не съм се научила как да го правя! Така че не бих казала, че съвсем нямаме влияние. С нас трябва да се съобразяват.

Във Вас се вслушват политици не само в Русия, но и навън. Неотдавна се срещнахте с Виктория Нюланд (заместник-държавния секретар на САЩ). Някои хора възприемат подобни срещи нееднозначно и определят дейността Ви като доносничество за властта. Каква е Вашата позиция по този повод?

На нашите журналисти, на чуждите журналисти, на президентската администрация, на Нюланд – на всички говоря едно и също: онова, което мисля. Правозащитната дейност няма граници.  Позвъниха ми от посолството и ми казаха, че тя (Нюланд) би искала да се срещне с мен. Аз, честно казано, не знам защо тя дойде. „Ето този закон за чуждестранните агенти е обиден“, каза тя. А аз й казах: „Разбира се, че е обиден. И най-вече, какви глупости...“. „Вие как мислите – трябва ли да говоря за това или само ще навредя на тези организации?“ „По-добре недейте, ще навредите“. Аз просто отговорих на нейните въпроси. И не за да отиде тя да ни защитава. Слава богу, ние сами се разбираме със своите.

Живели сте 16 години в Америка, имате американско гражданство. Защо се върнахте в Русия?

Когато в Русия арест грозеше не само мен, но и моя син и моя мъж, въпреки че те не бяха никакви правозащитници, бях принудена да замина – и заминах в Америка. Върнах се тук в началото на 1990-те години – когато вече много хора ги пускаха да се върнат, а мен още не ме пускаха – бях в черните списъци на КГБ.

Аз не крия, че имам американско граждандство. Хората казват: „Е, да се бяхте отказали от него“. Аз никога повече няма да отида в Америка, но по мое време тази страна се отнесе към мен добре. Там аз живях нормално през годините, които тук щях да прекарам в лагер. Върнах се, защото Русия е моята страна. Искам да живея в нея.

Людмила Алексеева е родена през 1927 г. в Евпатория (СССР). Започва да развива правозащитна дейност с противопоставянето си на процесите срещу политическите затворници през 1966 г. По тази причина е уволнена от работа и изключена от КПСС, но продължава правозащитните си дейности и разпространява „самиздат“ за правата на човека. През 1976 г. Алексеева става един от основателите на Московската хелзинска група (МХГ), но още през 1977 г. емигрира в САЩ и се връща в Русия чак през 1993 година. Алексеева е автор на над сто брошури и статии за правата на човека, монографията „История на инакомислието в СССР. Най-новия период“ («История инакомыслия в СССР. Новейший период»,), мемоарите „The Thaw Generation”(Размразеното поколение – бел. ред.). Удостоена е с много награди: френския орден на Почетния легион (2007 г.), командирски кръст на ордена „За заслуги пред ФРГ“ (2009 г.), наградата „Андрей Сахаров“ (2009 г.) и др.

"Российская газета". Всички права запазени.