САЩ принудиха Европа да въведе санкции, но не се отказват от изгодни договори с Русия

ЕС под натиска на САЩ въведе санкции срещу Русия, европейските компании загубиха сериозни договори, а самите американски компании увеличиха обема на търговията си с РФ, пише немското издание Шпигел.

Авторите на материала припомнят, че тексаската фирма Bell подписа лицензионно споразумение с „Уралския завод на гражданската авиация“. Предприятието принадлежи на държавния концерт „Ростех“, ръководен от Сергей Чемезов.

След присъединяването на Крим и началото на конфликта в Източна Украйна отношенията между Запада и Русия са далече от нормалните, пишат авторите на статията. Те напомнят, че и „Ростех“, и Сергей Чемезов са включени в американските санкционни списъци. Но компанията Bell, специализирана в строителството на вертолети, явно не се интересува от това. В същото време, немската компания-производител на софтуер SAP по политически съображения се отказа от обновяване на своите програми за руските клиенти. В резултат на това пострадаха такива корпорации, като Роснефт и Транснефт.

Както пише Der Spiegel, много страни от ЕС, като Гърция, Словакия, Австрия и Унгария, се отнасят скептично към санкциите. Немските бизнесмени също се съмняват в смисъла и ползата от тях.

„Американците оказваха голям натиск на Европа с цел въвеждане на санкции, заяви Франк Шауф, ръководител на асоциацията на европейския бизнес в Русия. Интересното е това, че самите те миналата година увеличиха обема на търговията си с Москва“. Според думите му, делът на Русия в американската външна търговия не е голям – 3,7%. Затова Вашнигтон с такава лекота въведе санкции.

Докато външната търговия на ЕС с Русия е намаляла с една трета, стокообменът между Русия и САЩ е намалял само с 6%. „Американските санкции засягат области, в които търговският обмен и по-рано не беше голям, например военната индустрия“, отбеляза президентът на Американската търговска палата в русия Алексис Родзянко.

Например, през юли 2014 година компанията Boeing и най-големият в света производител на титан – руската компания „Ависма“, продължиха своето многогодишно сътрудничество до 2022 година. Boeing получава от „Ависма 40% от своите суровини за производство на хидравлични механизми и шасита. В Москва се намира и център за научни разработки на Boeing, в който работят 1200 инженери. Сега те работят над модела Boeing-777x, който ще стане конкурент на Airbus A350.

А през януари московската фирма за производство на двигатели „Енергомаш“ и американската компания Orbiral Sciences подписаха договор за създаването на 60 двигателя за американския ракетоносител Antares. Според Шпигел първите двигатели ще бъдат изпратени в САЩ през юни.

Когато това е изгодно за американската икономика, САЩ са готови да направят прекъсване на новата студена война с Русия, отбелязват авторите на материала. В същото време немските концерни са под двоен натиск: те са принудени да се борят на първо място с последствията от санкциите, и на второ – с преориентацията на Кремъл към изток.

Шпигел припомня, че РФ и КНР се договориха за сътрудничество по проект за създаване на съвременни влакове и строителство на високоскоростна магистрала от Москва до Казан. Стойността на проекта е 20 млрд. долара. За подобно нещо мениджърите на Siemens могат само да мечтаят. По думите на експертите, преди конфликта в Украйна този проект можеше да бъде спечелен от германците.

"Российская газета". Всички права запазени.