„Черните списъци” на РФ: Западът критикува „симетричния” отговор на Москва

reuters
В края на миналата седмица Русия предостави на страните от ЕС ответен „черен списък” с лицата, на които е забранено влизането в РФ. Реакцията на западните страни, поискали тази информация, беше възмущение и обвинения по адрес на Москва, че тя действа в противоречие с международното право.

Както съобщиха медиите, руският „черен списък”, който е в отговор на наложените срещу руски граждани санкции от страна на ЕС, беше предаден на европейските страни миналия четвъртък на 28 май. Списъкът, в който бяха включени 89 имена, беше обнародван от финландското радио YLE. В него основно попадат политици от Полша, Германия, Великобритания, скандинавските и балтийските страни.

Среди имената са  бившият вицепремиер на Великобритания Ник Клег, бившият премиер на Белгия Ги Верхофстад, водачът на депутатите социалисти от управляващото мнозинство във Франция Брюно Льо Ру. Държавите от ЕС призоваха към публикуване на руския „черен списък”, след като в Русия не беше пуснат депутатът от Бундестага Карл-Георг Велман.

Първи за това, че РФ е предала забранителния списък, разказа холандският премиер Марк Рюте. Той упрекна Москва за това, че нейният „черен списък” „не се основава на международното право, не е прозрачен и не може да бъде оспорен в съда”. От своя страна външно-политическата служба на ЕС нарече руския списък „произволна и неоправдана” мярка. В ред европейски столици също беше изразено възмущение. Така официален Лондон заяви, че „за този списък няма абсолютно никакви оправдания”.   

„Симетричен отговор”

Руският външен министър Сергей Лавров, коментирайки тези обвинения, ги нарече абсурдни и нелепи. Той каза, че в „черния списък” са попаднали онези, които „най-активно са подкрепили държавния преврат, в резултат на който руснаците в Украйна са били подложени на тормоз и дискриминация”.   

Според Андрей Суздалцев, заместник-декана факултета за световна икономика и политика на руския Национален изследователски университет, възмущение сред западните страни предизвиква самият факт, че РФ отговаря на наложените срещу нея санкции. „Симетричният отговор на Русия категорично не се приема”, заяви експертът пред „Руски дневник” и подчерта, че, в ЕС смятат, че имат право да налагат подобни мерки, лишавайки РФ от същото право.

Суздалцев смята, че неочакваното бурно възмущение на ЕС от руския ответен списък свидетелства за това, че „Европа и САЩ не са съгласни на равноправен диалог с РФ. Не просто не са готови или не искат, а именно не са съгласни. Те смятат, че с Москва може да се разговаря само на езика на ултиматумите, скандалите и изискванията”. Както отбелязва експертът, РФ се сблъска с искреното недоумение на Европа, която, чувствайки се като „притежателя на най-важните ценности в света”, изведнъж се озова под въздействието на нечии санкции.  

Както смята ръководителят на Руския съвет по международните въпроси Андрей Кортунов, въпреки че използването на черни списъци в политиката повдига редица въпроси – относно процедурите, критериите, условията за възможното изключване от тях, все пак да се обвинява РФ в този случай би било „малко лицемерно”, тъй като Москва не е въвела първа такива списъци. Много от тези въпроси, които европейците задават по този повод на Русия, биха могли да се адресират до самите тях, добавя експертът. 

Сигнал от Москва

Списъкът не съдържа представители на редица европейски страни, като Кипър, Унгария, Австрия, Гърция, които са известни с по-умереното си отношение към политиката на Русия. „Това може да се смята за определен сигнал към страните, с които РФ запазва добрите си отношения“, предполага Кортунов.  

В същото време, както отбелязва по този повод ръководителят на Центъра за политически технологии Игор Бунин, руският „черен списък“ може да се разглежда като свидетелство за това, че Москва има различен подход към различните държави от ЕС. „Страните, които са по-отворени към Русия, се подлагат по-малко на санкционни мерки“,  предполага експертът.

"Российская газета". Всички права запазени.