Космодрумите на Русия: След Байконур

Байконур е първият и досега най-голям космодрум в света. Оттук в Космоса са излетели кучетата Белка и Стрелка; оттук е тръгнал и Юрий Гагарин - първият човек в Космоса. След разпадането на СССР Байконур попада на територията на друга страна - Казахстан. Русия продължава да използва космодрума вече като наемател. През 2004 г. президентите на двете страни подписват договор за ползването на космодрума под наем до 2050 г.

През 2007 г. Русия решава да си построи собствен космодрум. Новата площадката за реализацията на амбициозните планове е набелязана – Източният космодрум в Амурска област, разположен в Далечния изток. Всички чакат обектът да бъде завършен: чака Русия, чакат и тези, които са отдали половината си живот на Байконур - някога те са изоставили всичко и са дошли тук, за да започнат от нула. Те чакат с тъга и не знаят какво ги ще се случи с тях занапред.

Пустиня насред оазиса

С полета до Байконур пристигнах в Далечния изток на Русия. На вечерта излетях от Москва за Благовешченск. Пътувах около осем часа и през цялото време не можах да заспя - гледах през илюминатора сменящите се облаци и оранжевото слънце.

Настаняваме се в колите и караме по неравния път още четири часа до Углегорск. През пътя постоянно претичват ту белки с черна окраска, ту сиви зайци. Спираме на стръмния бряг на река Зея. От откриващата се гледка ми секва дъхът.

На следващия ден отиваме направо на строителната площадка на Източния космодрум. Двадесет минути пътуваме в непрогледен пясъчен прах. Строежът, до който най-накрая стигаме, по мащаби не отсъпва на мощта на местната природа. Строителите вече са свикнали с постоянните проверки не ни обръщат никакво внимание. „Какво ще гледате толкова – учудва се добродушният мъж, който ни посрещна на обекта. - Ограда, пясък, кучета...”. Но насред пясъка се извисява стартовата колона. А в селото се строят първите етажи на новия град Циолковски...

Тук се гради новата космическа история. Източният космодрум ще осигури на Русия независим достъп до космическото пространство. С времето той ще стане основен център за развитието на научно-космически разработки, ще създаде нови възможности за развитието на Далечния изток и ще вдъхне нови сили за разитието на космическия отрасъл в Русия. Сроковете за завършване на космодрума наближават, а самото строителсво е съпроводено от скандали, свързани с разходите и разхищението на средсва по строежа.

Оазис сред пустинята

Преди вълнуващия полет до Байконур трябваше да напиша толкова много писма и заявки до всички инстанции, че цялата радост от предстоящото пътуване почти изчезна: всяка крачка трябваше да бъде съгласувана. За всеки обект на космодрума се даваха пропуски, а мобилният ми телефон беше загрял от всички обаждания.
Летим вече малко повече от три часа. През последния час картината извън борда не се променя. Кацаме в степта.

На летището „Крайний" ни посрещна Татяна, която отговаря за сигурността на космодрума. Преминаваме през някоклко КПП-та. „Татяна, разбирам, че през 1960 г. е трябвало всичко да се проверява ... но сега навярно няма случаи на шпионаж?“- не издържам вече след поредната проверка на документите. „Напразно мислите така. Тук всичко се случва...“ Виждайки как ми се разшириха очите, Татяна млъква и ми дава да разбера, че няма да разкрие никакви подробности.

Най-накрая идва ред на финалния кордон-влизаме в града. Посреща ни замислена камила. Минаваме КПП-то и от ляво и дясно започват да се мяркат зелени дървета, все едно сме влезли в друг климатичен пояс. Градът сякаш е застинал във времето на СССР: това се усеща навсякъде – на централния пазар, по знаците, по липсата на денонощни кафенета... Половината град е облечен в еднакви униформи. Всички работят на космодрума.

Те са първите

На Байконур всички разказват истории. За първите руски ракети, за легендарните конструктори, за космонавтите. Тук са живи онези, които са работили с гениалния съветски конструктор Сергей Корольов. Онези, които са осигурявали първите ни изстрелвания.

От „Байконур“ са извършени над половината от изстрелванията в Космоса в целия свят. Оттук е пуснат първият изкуствен спътник на Земята. Оттук в Космоса са излетели пилотираните кораби от серията „Восток“, „Восход“, „Союз“, орбиталните станции „Салют“ и „Мир“, системата за многократно използване „Енергия“ – „Буран“, междупланетни космически апарати, научни и военни спътници. И до ден днешен Байконур държи лидерството по брой изстрелвания годишно.

И през трите дни, прекарани в Байконур, Татяна ме съпровожда навсякъде. „Знаете ли, аз съм на 43 години. И не знам какво ще се случи по-натам. Всичко ми е тук, целият ми живот е тук. Разбирам, че никой няма да ни вземе там (на Източния космодрум – бележка на автора). Не знам какво ще се случи с нас. Вярно, казват, че няма да се откажат напълно от Байконур до 2050 г. ...“ Татяна ме гледа с въпросително изражение. Аз мълча и се удивлявам от нейните притеснения. Тя е готова да се премести от Амурска област и да започне всичко отначало. Отново.
Небето над Байконур е необикновено черно. И там работят необикновени хора, които палят и ще продължават да палят звездите на руската космическа история.

"Российская газета". Всички права запазени.