Руските жени в изкуството: От селянки до императрици

През вековете е имало мново вариации, но едно нещо остава непроменено: руските жени са извор на творческо вдъхновение. // Портрет на У. М. Смирнова, Карл Брюлов, 1842

Ако се вгледаме по-внимателно в картините, ще видим как руската красота се променя в продължение на един век. // Портрет на сестри Шишмарьови, Карл Брюлов, 1839

Художниците слабо се влияят от това дали моделът е императрица, вдовица или селско момиче. Всяка картина е изпълнена с възхищение към руските жени. // Портрет на Екатерина Авдулина, Орест Кирпенски, 1822

Избрали сме картини на жени, които си почиват в двореца, работят на полето, танцуват, на терасата са или спокойно спят на дивана. Всеки руски художник се е опитал да покаже цялата яркост на красотата им по свой собствен начин. Те намират вдъхновение навсякъде, като улавят грация и очарование във всяко движение. // Селянка, Маковски, 1897

Тук художникът изобразява по един чудесен начин жена, която чете писмо по пладне. Нейното спокойствие е отразено в заобикалящата я природа. // Четене на писмо, Николай Богданов-Белски, 1892

Младата и красива Татяна Любатович произхожда от артистично семейство и става известна оперна певица. На тази картина тя е на 21 години. // Портрет на Татяна Спиридоновна Любатович, 1880

Красотата на руските жени е поразитална и на нея са посветени много картини. // На терасата, Константин Коровин

Павел Федотов, художник-реалист, е нарисувал красива жена, обзета от мъка заради смъртта на съпруга си. // Вдовицата, Павел Федотов, 1851-1852

Борис Кустодиев е известен с изключително цветните си картини, които изобразяват радостта от живота, яркостта, провинциалния живот и големите празненства. Ето защо този портрет на жена е толкова специален – той изобразява едновременно женската красова и скромност. // Игуменка, Борис Кустодиев, 1901

Императрица Мария Фьодоровна, съпруга на Александър III и майка на последния руски цар, император Николай II. // Императрица Мария Фьодоровна, Владимир Маковски, 1912

Борис Кустодиев пресъздава характерните руски типове жени в картините „Съпругата на търговеца“, „Момиче на Волга“ и „Красавица“, наситени с възхищението и тънката ирония на автора. // Жената на търговеца на чай, Борис Кустодиев, 1918

През 1915 г. художникът завършва известния си шедьовър „Красавица“. В тази творба чрез силата на таланта си той създава една нова творческа реалност. Картината е плътна и пленителна с начина, по който умело пресъздава различните материали, с които е изпълнено пространството, и най-голямото съкровище от всички – женското тяло. // Красавица, Борис Кустодиев, 1915

Филип Малявин, който учи за художник на икони, става един от водещите руски художници от началото на 20 в., като се посвещава на своя собствен стил, съчетаващ цветове и смел замах на четката. // Фарандол, 1926

Зинаида Серебрякова често ходи в Мариинския театър с дъщеря си и посещава пространството зад сцената. Творческият диалог, който има с балерините в продължение на три години, е отразен в невероятната поредица от балетни портрети и композиции. // В съблекалнята на балета (Балерините от „Болшой“), Зинаида Серебрякова, 1922

През 1914-1917 г. Серебрякова създава поредица от картини, посветени на селския живот в Русия, селския труд (основно от жени) и природата. Композициите от селянки, които се трудят, са изпълнени с достолепие и сила. // Белене на платно. Зинаида Серебрякова, 1917

Идеалите за женска красота се менят с десетилетията. В йерархията на „легитимните“ женски образи през 1930-те години се отрежда място на образа на работещата майка. Има и други, които се превръщат почти в прототипи, внедрени в руското съзнание: ученичката в техническия университет, работничката в завода, момичето от фермата, спортистката. В рамките на тези изображения художниците били свободни да творят, както им харесва. // Спящата Катя, Зинаида Серебрякова, 1945