Сочи: Съветска екзотика след ребрандирането

РИА „Новости“
Само преди пет години разходките в Сочи бяха съпроводени от едно неизменно и натрапчиво усещане: ще завиеш зад ъгъла и аха, точно както в добрите стари съветски времена, там ще намериш автомат за газирана вода и традиционните стъклени чаши. Архитектурата, келнерките, самата атмосфера на най-популярния курорт в СССР като че ли са се консервирали като кондензирано мляко в метални кутийки. Всичко обаче се промени напълно благодарение на Олимпиадата. Или не съвсем?

В графата „място на раждане“ в моя паспорт фигурира държава, която вече от четвърт век не съществува на картата на света. Но в случай на носталгия по деството, по-рано винаги можеше човек да се измъкне от родната Москва и да отпътува към руския юг. Така ли е и днес? Аз се отправих към Сочи след Олимпиадата, за да проверя: останало ли е там още нещо за любителите на съветската романтика.

Руската Ница

Още щом влакът тръгне, всички пътници по стара съветска традиция веднага започват да разопаковат приготвеното у дома пиле, да белят твърдосварени яйца и да искат от кондуктора чай, който задължително да е сервиран в чаши с ажурни метални държачи. Неволно се поражда атмосфера на копнеж по времената на СССР. Но с пристигането в Сочи този носталгичен полъх се разсейва – градът вече не напомня за съветското минало.

Реставрираната сграда на железопътната гара прилича на архитектурен паметник от съветските времена, но атмосферата вече е съвсем различна, модерна. На международното летище, преустроено напълно в съответствие с международните стандарти, отвсякъде се чува реч на различни езици, цялата информация вече тече на няколко езика.

Докато се разхождам по главната улица в града край морето, се отправям към сградата на морската гара, където чакат катери, предлагащи разходки за туристите. Лъскавият 70-метров връх на кулата и скулпторите на годишните времена са единствените неща, които напомнят за съветското минало на това място.

Градът прилича по-скоро на Ница, с която се намира на една и съща географска ширина: много скъпи яхти, стилни ресторанти, също като във френския морски курорт, навсякъде (което не е чудно) се чува руска реч.
Най-модерният руски курорт в момента е напълно приспособен за хора с физически увреждания и незрящи.

Кметът на Сочи дори организира специална акция: седна в инвалидна количка и премина с нея през целия град, за да провери лично дали всичко е достатъчно удобно. Пешеходните светофари напътстват движението в червено или зелено на два езика. Автомобилните пътища са идеални (а както е известно на всички, това не е особено характерно за Русия и още по-малко за Съветския съюз).

Сочи през 2015 г. е едно от най-сигурните места в Русия. Повече от всичко ме порази, че местните жители спокойно оставят своите iPad-и в автомобилите си и не се страхуват, че някой може да разбие стъклото. На всеки ъгъл има камера или полицай, които следят за спазването на обществения ред.

Между другото, дори най-старата страноприемница в Сочи „Родина“, където са отсядали всички първи лица от СССР, включително космонавта Юрий Гагарин, днес е превърната в съвременен и шикозен хотел.

Съветската „Ривиера“

Само че по пътя към сенчестия парк на име „Ривиера“ забелязвам огромна мозайка с образа на Ленин и неволно ми хрумва мисълта: може би съветската „екзотика“ в Сочи все пак не е изчезнала напълно.

В самия парк има атракциони. Както съвременни, така и такива, които приличат на съветските атракциони в парка „Горки“ и на ВДНХ (постоянна изложба за достиженията на народното стопанство –бел.ред.) в Москва. Докато се разхождам, също като в добрите стари времена, ми предлагат да се снимам с маймунки, папагали или врани.

Децата в парка “Ривиера“, също както и по-рано, не искат само едно нещо – да си тръгват. Особено им харесва в океанариума и в делфинариума, както и на представленията за деца. Всичко наоколо може и да е станало красиво и изпипано, но съветската атмосфера още се усеща.

Аналогична е историята с цирка в Сочи, където може не само да посетите представление, но и да пояздите кон, да се снимате със слоновете и да видите как живеят артистите-зверове зад кулисите.

Както става ясно по време на по-нататъшната ми разходка из града, да се полюбуваш на реставрираната съветска архитектура е възможно и на други места: в зимния и летния театър, в концертната зала „Фестивална“. Само че да влезеш там е позволено само на събития – през останалото време сградите могат да се разглеждат само отвън.

Друг красив парк с екзотични растения, който бил много популярен през съветските времена е паркът „Дендрарий“. Екзотични растения от Крим, Германия и Кавказ, Япония, Китай, Австралия, Средиземноморието, Северна и Южна Америка зеленеят тук през цялата година, а напролет човек може да се полюбува и на цветовете на черешите.

Особено популярни сред почиващите по времето на СССР били лифтовете, пуснати през 1970-те години. Независимо, че в „Красна поляна“ днес има къде-къде по-съвременни въжени линии, съветският вариант в „Дендрарий“ остава популярен – като рядка атракция от миналото.

Съветски въздух високо в планината

Сред шикозните хотели и ресторанти на елитния курорт „Красна поляна“ като по чудо е оцеляла евтината закусвалня „СССР“. Атмосферата тук отговаря на името, но не ви съветвам да я посещавате - в моята супа намерих косъм.

Ако искате истинска съветска екзотика, вземете такси до спирка „Зелената горичка“, където се намира къщата на Сталин. Служителите в този музей, който изглежда все едно времето е застинало в средата на ХХ век, умело съхраняват атмосферата на тайнственост, характерна за онези времена.

Екскурзовод ви развежда из стаите, където вождът на съветската империя обичал да гледа филми, да играе билярд, да приема номенклатурата. Но в неговия работен кабинет и в спалнята му по някаква причина не се допускат посетители, което още повече разпалзва любопитството.

Направен е опит една от най-противоречивите фигури на миналото столетие да бъде представена като обикновен човек – със съсухрена лява ръка и крак, висок 161 см, със страх от водата. Въпреки това на служителите в музея им е трудно да прикрият благоговението си към генералния секретар.

На това някога засекретено място аз извадих стар термос от чантата си, напълних го с въздух и си го занесох у дома в Москва. Ако изведнъж ми се прииска да помириша детството, винаги мога да отворя термоса и да вдъхна – в къщата на Сталин духът е останал напълно съветски.

Една препоръка: ако ви трябва екскурзовод в Сочи или други красиви места в южната част на Русия, който да говори вашия език (английски, френски, немски, италиански, испански, китайски, японски и др.) или добър гид, или мениджър на тематичен маршрут по ваш избор, можете да се обърнете към компанията Southern Comfort – Tours to South of Russia: www.russiansc.com.

Между другото, наистина си струва да чуете разказа за Йосиф Сталин, но екскурзоводите там говорят само на руски. Ако ви потрябва преводач, можете да го потърсите на e-mail: maxseleznev@hotmail.com.

"Российская газета". Всички права запазени.