За чия сметка се обновява политиката

Почти една трета от гражданите (29%) биха искали да видят бивши или сегашни лидери от Донбас в руската политика. До такива резултати са стигнали социолозите от център „Левада“ в свое проучване. Експерти, интервюирани от „Руски дневник“, признават: в обществото има търсене на нови лица. „В момента това е много силно изразено, тъй като в руската политика отдавна нищо не се е променяло - едни и същи лица в продължение на дълги години“, отбелязва ръководителят на „Политическа експертна група“ Константин Калачов.

Но активистите от Донецката и Луганската народна република (ДНР и ЛНР) едва ли се вписват в това търсене. „Смятам, че когато хората говорят за лидери на ДНР и ЛНР, те едва ли разбират кои са те“, смята Калачов. Ръководителят на лабораторията за регионални политически изследвания във Висшата икономическа школа Ростислав Туровски също не е сигурен, че участниците в анкетата биха могли да назоват имена на представители на тези републики. 29% е „по-скоро резултат, който показва положително отношение към проруските сили в Югоизточна Украйна“, предполага той.

Пътят към народната любов

Въпреки това руснаците все пак помнят някои от лидерите на украинското опълчение. Социолозите от „Левада“ са провели отделно проучване доколко известен е Игор Стрелков, тъй като именно той „първи сред тях някак блесна в руската политика“, обясни пред „Руски дневник“ заместник-директорът на център „Левада“ Александър Гражданкин.

От май до август 2014 г. Стрелков беше министър на отбраната на ДНР, а след това заряза Югоизточна Украйна и създаде общественото движение „Новороссия“ (като своя мисия движението определя помощ за опълчението и жителите на Донбас, както и „съхранение на руския свят, възраждане на велика, единна Русия“). През март 2015 г. той за пореден път упрекна Москва в бездействие и заяви, че ДНР и ЛНР трябва да бъдат в състава на Русия.

За по-малко от година (от есента до май) известността на Стрелков в Русия е нараснала от 21 до 27%, а симпатия към него в момента изпитват 21% от руснаците (други 26% не могат да кажат „нищо лошо“ за него). Това показва, че „донбаските политици имат някакви шансове в руската политика“, смята социологът. От „Левада“ обясняват подкрепата за Стрелков с традиционната народна любов към защитниците, тъй като Стрелков се занимава именно със защитата на мирното население на Донбас от агресора Киев според руснаците.

„Трябва да си спомним Сергей Шойгу (в момента министър на отбраната на Русия), който макар и като че ли да не беше в политиката, защитаваше интересите на руснаците в продължение на дълги години като глава на министерството на извънредните ситуации. По ниво на доверие в Русия в момента той е на второ място след президента“, отбелязва Гражданкин.

«Еволюция, а не революция»

Но дори и властта да реши да удовлетвори търсенето на „нови“ лидери от Донбас, то това би било „не много добра идея“, смята генералният директор на Центъра за политическа информация Алексей Мухин. „Международният отзвук от това ще бъде крайно негативен“, а новите играчи ще станат „удобни мишени за опонентите“. Така че вероятно ще се прибегне към вътрешни резерви, предполага политологът, а по-точно „вече се прибягва“.

„В момента от регионите се лее цял поток от нови политици, които се вливат и в президентския резерв, и в Общоруския народен фронт (ОНФ – обществено-политическа организация около властта, създадена по предложение на Путин през 2011 г.), и в други обществени организации, които набират политици, включително за участие в избори“, констатира Мухин. Според него в „Единна Русия“ отдавна „чистят редиците“. Същото правят и другите парламентарни партии, „но не им се получава много добре“.

Ротацията в политическия елит потвърждава и Калачов, като обръща внимание на подмладяването на президентската администрация. Но ако в случая с администрацията това е просто търсене на млади и енергични изпълнители, то новите млади лица в публичното пространство представляват вече директна реализация на търсенето“, казва той. Един такъв пример е Александър Бречалов, съпредседател на централния щаб на Общоруския народен фронт, който оглави „Рейтинг 2016“ на най-перспективните политици, претендиращи за победа на парламентарните избори.

„Търсенето се реализира чрез поддръжници на управляващата партия. Хората имат нужда от нещо ново, но не в твърда опозиция спрямо старото – искат еволюция, а не революция“, пояснява Калачов. Само че и в обновлението има граници. Политологът не изключва варианта депутатският корпус да бъде сериозно обновен, но що се отнася до гръбнака на елита – той няма да се промени, „там няма да отстъпят“.

"Российская газета". Всички права запазени.