Група „ЮДИ“: За тайните на пеперудите и интригата в Britain’s Got Talent

Мама бе против

Бойбандата от Томск „ЮДИ“ се ражда през 1998 година. Името й е комбинация от трите първи букви на имената на нейните създатели – Юрий Бакин, Денис Вишняк и Игор Андрикевич. По-късно към тях се присъединяват Сергей Шаров, Владимир Ли, Дмитрий Титов, Владимир Сарафан, Андрей Бахтин и Николай Миткин.

„Това беше отдавна, те бяха на по 12 години. Денис се запозна с Юрий, а след това и с Игор, и ето вече повече от 20 години те са заедно. Заедно ходеха в спортния комплекс, където дни наред се занимаваха с танци. Преди заниманията гледаха видео филми с акробатика, капоейра и брейкденс и след това тренираха елементите, които бяха видели, в залата“, разказва майката на един от основателите на групата, Светлана Андрикевич.

Светлана признава, че нестандартното хоби на сина й първоначално не й харесвало: „Като майка се тревожех за детето си. Още повече, че те се се занимаваха сами, без треньор. За мен това беше страшно, особено всички тези скокове. Натоварването беше толкова силно, че Игор дори качваше температура. След това се примирих – видях пламъка в очите на децата“.

Цялото училище съпреживява

Днес Светлана е не само майка, но и ръководител на танцовата школа „ЮДИ“, където с акробатика и брейкденс в момента се занимават 650 души на възраст от 5 до 30 години, включително инвалиди, деца от домовете и деца от социално слаби семейства.

Тя разказва, че винаги е вярвала в сина си и в неговите приятели, защото „знаех, че децата танцуват от душа, а това винаги  се отплаща“. Независимо от тази увереност в нощта на финала на британското шоу тя се вълнува, както никога досега. И не е единствената.

„Учениците от училището по танци, родителите – всички бяха съпричастни, всички искаха „ЮДИ“ да успеят. Аз даже попитах в деня след представлението: „Деца, кой гледа?“ - и почти всички вдигнаха ръка. Въпреки че предишната вечер не им бях казала за това. Естествено е те да съпреживяват, да се вълнуват. Жалко, че не можеше да се гласува“, споделя майката на танцьора.

Стилисти сами на себе си

Още преди години „ЮДИ“ покориха съдиите на руския телевизионен конкурс „Минута слава“ и украинско шоу за таланти. Така те решават да накарат и европейската публика да ги аплодира. И кандидатстват за участие в британското шоу.

„В Русия ние танцуваме много, а в Европа никой не ни беше виждал. Регистрирахме се на сайта на шоуто и изпратихме клип. Изобщо не се надявахме – никой руснак досега не беше успявал да попадне в това шоу. Изпратихме кандидатурата си и забравихме, а след това ни отговориха и ни поканиха на кастинг в Лондон“, спомня си фронтменът на групата Игор Андрикевич.

Според момчетата обстановката зад кулисите в дните на представленията била трудна. Когато екипите от Великобритания се готвели да излязат на сцената, им помагали професионални стилисти, фризьори и шивачи, докато начинът, по който изглеждали руските участници, зависел единствено от тях самите.

„Всички участници се сприятеляваха и общуваха един с друг, а ние стояхме настрана, защото в училище танцувахме и не учехме толкова английски. Сега разбрахме, че е трябвало да учим“, споделя Денис Вишняк.
По неговите думи на финала трябвало да излязат под номер осем, което давало на групата по-големи шансове за успех: колкото си по-близко до финала, толкова по-голям е шансът да те запомнят. Но по решение на продуцента на шоуто няколко минути преди началото номерът на излизане на сибирските момчета на сцената бил променен на втори.

Като Майкъл Джексън

На напълно тъмна сцена, със светещите си силуети и безупречна акробатика момчетата „рисуват“ цял философски разказ за борбата между доброто и злото, където пред зрителите пърхат пеперуди, а безгрижен младеж ги лови с мрежа, върти педали, отнякъде се появяват светещи мечове и загадъчни маски, и разбира се на финала светлината възтържествува над тъмнината.

На Денис се пада ролята на „злото“ – образ, който пламти на сцената в тъмно пурпурен цвят. Игор е „доброто“, което грее в син цвят. Как единият успява да се издига във въздуха, другият – да „кара“ велосипед, а пеперудите да пърхат на сцената - момчетата не споделят, но ни уверяват, че това се случва без сложни технически средства.

„Как правим това са тайни на нашия номер, именно те удивляват хората. Всичко правим със собствените си ръце, крака и тела“, смеят се артистите. По думите им идеята за номера в тъмното им „подсказал“ Майкъл Джексън.
„Той е нашият кумир! Израснахме с неговите песни. Бяхме на негов концерт в Букурещ, където в тъмното танцуваха скелети. И именно от тази идея тръгнахме“, разказва Денис.

„След всяко представление техническият отдел на шоуто трябва да качва видеото в YouTube, където хората могат да гледат и да гласуват. Нашето видео не беше качено – казаха, че било заради проблем със системата. И тъкмо когато гласуването завърши, то се появи в YouTube. Между другото, най-важното е, че бяхме там“, допълва Вишняк.

На финала „ЮДИ“ се класират на 10-то от 12 места, а за победител е обявена дресьорката Джулс и нейното куче Матис. Само че момчетата от Томск, благодарение на своето представление, получават световна известност – клипът с техния номер „взриви“ YouTube – той вече е гледан от повече от 10 милиона души, а във Facbook видеото има над 12 милиона гледания.

Гастроли и училище

В родния Томск финалистите в британското шоу ги очаква не само топло посрещане от съгражданите им, но и прием при губернатора. По негово нареждане властите в Томск отделят на училището по танци „ЮДИ“ 2500 кв. м за строителство и 5 милиона рубли за проект на сграда. Парите за изграждането на училището ще бъдат предвидени в бюджета на областта за 2016 година.

Според членовете на групата веднага след участието им в шоуто започнали да валят покани за участия в различни държави по света: момчетата вече имат покани от ОАЕ, Австралия и Германия. А турнето им ще започне в Китай още в края на юни. Освен това „ЮДИ“ са приели предложение през декември отново да изнесат представление в Лондон, но вече с нова програма. „Ние не сме глезени – искаме да отидем навсякъде и да видим възможно най-много. И след това да се върнем обратно у дома, в нашия малък и уютен град, където ни очакват семействата и децата“, усмихва се Сергей Шаров.

"Российская газета". Всички права запазени.