В началото на юни 2015 г. в Украйна влезе в сила закон, според който страната може до 1 юли 2016 г. да въведе мораториум върху изплащането на външния си дълг, съобщи агенция ТАСС. В частност мораториумът може да обхване украински еврооблигации на стойност 3 милиарда долара, купени от Русия през 2013 г. Руската страна е решена този дълг да й бъде изплатен, включително да отнесе спора към международен съд.
„В голяма степен това решение изглежда като начин да се сплашат чуждестранните инвеститори, за да се издействат по-благоприятни условия по преструктурирането, но не бива да се изключва и възможността правителството на страната да се възползва от закона по предназначение“, коментира анализаторът от инвестиционния холдинг „Финам“ Антон Сороко. Като цяло според него приемането на закона за мораториум върху изплащането на външни заеми повишава напрежението между Русия и Украйна, но последиците могат да бъдат и по-сериозни.
Рискове за Русия
По данни на ръководителя на аналитичния отдел на компанията „Романов Кап“ (Romanov Cap) Павел Шчипанов Украйна започва да се готви за неизбежен дефолт и дълги съдебни спорове с международните кредитори. „На практика това е дефолт. Ние все още нямаме основание да предявяваме претенции към Украйна, през юни трябва да получим плащане от нейна страна в размер на 75 милиона щатски долара“, заяви пред агенция ТАСС министърът на финансите на Русия Антон Силуанов. Според него ако плащането на 20 юни бъде пропуснато, руските власти ще се обърнат към съда.
В края на 2013 г. руските власти отпуснаха на тогавашния президент на Украйна Виктор Янукович кредит в размер на 15 милиарда щатски долара до края на 2015 г., но успяха да преведат само първия транш от 3 милиарда долара. Едно от условията за руската финансова помощ беше, в случай че държавният дълг на Украйна надхвърли 60% от БВП, руските власти да могат да поискат връщане на дълга.
Украинският външен дълг достигна този праг още през третото тримесечие на 2014 г. и към началото на юни 2015 г. той възлиза на 42 милиарда долара или 70% от БВП, но руските власти не са поискали да им бъдат върнати средствата. Нещо повече - по прогнози на Националната банка на Украйна, през 2015 г. държавният дълг ще нарасне до 93% от БВП.
Дългосрочни последици
„Безусловно обявяването на дефолт от страна на Украйна ще се отрази сериозно на икономическата ситуация в Русия. Независимо, че много икономически връзки между Русия и Украйна са разтрогнати, по някои споразумения се поддържа сътрудничество“, споделя доцентът от Факултета по икономически и социални науки към RANEPA Алисен Алисенов. Според него сериозна част от общите разработки на учени от Русия и Украйна са били съсредоточени в ракетно-космическата и авиационната сфера на производството с висока добавена стойност.
Алисенов смята, че икономическите и политически последици ще бъдат непредсказуемо тежки както за самата Украйна, така и за близките й съседи, включително Русия. „Голям риск съществува по отношение на задълженията на украинските компании, банки и правителство към нашите банки. По някои оценки може би става въпрос за сума от рода на 25 милиарда долара, която, ако не бъде върната, може да доведе до капиталов дефицит в руските кредитни организации“, казва той.
През април 2015 г. руските власти успяха да се договорят с останалите държатели на украински еврооблигации да бъде отменено отписването на главницата, съобщи руският бизнес ежедневник „Ведомости“. Такова решение взе Комитетът на частните кредитори на Украйна, който обединява петимата най-големите държатели на ценни книжа на стойност около 10 млрд. щатски долара (Русия е един от тях). Най-големият притежател на украински облигации е компанията „Франклин Темплейшън“ (Franklin Templeton), собственост на семейство Ротшилд, която по данни на „Блумбърг“ (Bloomberg) държи украински облигации за 7,6 милиарда щатски долара.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си