Средната класа остана без партия

Нито една партия в страната не подхожда на средната класа. До такъв извод стигнаха експертите от Института за приоритетни регионални проекти в доклада „Градската средна класа: редови въпроси има, няма партия. Резултати от социологически изследвания 2012 – 2015 г.“

Авторите разсъждават с корекция за средната класа: нея още я няма в Русия в световното значение на термина, но има „средни обществени слоеве“.

„Това са преди всичко социално активните хора, склонни да променят условията си на живот, да влияят на процесите, а не да се адаптират към тях“, пояснява за „Руски дневник“ генералният директор на института Николай Миронов. Според неговите оценки такива хора са около 30% от населението.

Извън това, към средната класа се отнасят хора със съответстващо равнище на достатъчност на доходите. И те се оказаха действително 30% – потвърждава в интервюто си пред „Руски дневник“ експертът на „Левада център“ Денис Волков. Наистина в това число попадат държавните служители и бюджетниците, „в последно време те започнаха да печелят нелошо“.

„Но не трябва да им се вменява независимото поведение, което обикновено очакват от средната класа, тъй като те са свързани с държавата“, обяснява социологът и допълва, че в действителност активните (например предприемачите) там са не повече от 10% и те също преди всичко се ориентират спрямо гледната точка на държавата.

Една партия и симулакри (фиктивни знаци – бел.ред.)

Действително, според изследването, на средната класа повече е присъщо достатъчно високо равнище на доверие във федералната власт и във фигурата на президента, отколкото е присъщ „левият компонент“. „Въобще отношението към масовите протестни акции (в тази среда) се влоши – в сравнение с анкетите от 2012-2013 г.“, отбелязва се в доклада. Даже напротив – съществува страх от протестите заради Украйна и „оранжевите революции“.

Принципна става не идеологията, а способността на партията да пристъпва към действие. По отношение на проблемните въпроси за средната класа (корупция, бизнес климат, клановост, неспазване на правилата на играта от всички субекти) „властта не иска да поема върху себе си отговорността за структурните икономически реформи, не иска да ги провежда“.

Поради тези проблеми допитването за модернизацията на политическата система (до този момент той се бе задържал две години в публичното пространство) се измести на втори план, „сменяйки се с настроението на всеобщата апатия“. Анкетираните наричат всичко случващо се „фасадно лустро“: „Партийната система въобще нищо не представлява, ничии интереси. Ние имаме една партия и симулакри около нея. Ето това е цялата партийна система“.

„Хората просто разбраха, че всъщност тези институти не са способни да реализират алтернатива“, казва Миронов, посочвайки като пример създадената от бизнесмена Михаил Прохоров партия Гражданска платформа. „Гледаха известно време към нея, но с времето стана ясно, че тя няма намерение да води какъвто и да е активен политически живот“.

Човек с бекграунд

Но независимо от апатията, средната класа има търсения: зад новата сила трябва да стои човек, „способен бързо да разгърне политическа активност“. Няма време за това някой от народа да успее да се осъществи като политик („асансьорът сега не работи“), това вече трябва да е някой с бекграунд, отбелязва Миронов. Важно условие е да има изградена система за обратната връзка, за да може партията да придвижва интересите на своя електорат, а не своите собствени.

По същество в този контекст нито една от съществуващите партии не подхожда на средната класа: партията на властта не я чува, а другите не са в състояние да пречупят ситуацията. Нито един от анкетираните не спомена изобщо партията „Яблоко“ (Ябълка) или несистемната опозиция.

„На фланга на либералните сили има изобилие от предложения, но там има и сериозен проблем не само с външната, но и с вътрешната комуникация: засега те не са в състояние да се разберат помежду си“, казва директорът по изследванията на лоялния на Кремъл институт за социално-икономически и политически изследвания Александър Пожалов.

Неподходящо време

Но Александър Пожалов не е съгласен с това, че днес няма политическо предложение за средната класа. Единна Русия (ЕР) не стои на едно място. След не твърде успешните за тях федерални и регионални избори през 2011 година бе проведена голяма работа над грешките“, отбелязва той. Според неговото мнение днес ЕР „е по-открита и гъвкава към търсенията отвън“, комуникацията се оформя завършено. А с решението на проблемите сега твърдо са се заели обществените движения.

„Аз бих откроил Общоруския народен фронт. През последната година той разгърна работата си в много региони, има достъп до представители на властта от различни нива и неговите изисквания не са политически, това са изисквания за отстраняване на конкретни проблеми“. 

В Института за приоритетни регионални проекти също смятат, че по-скоро Единна Русия ще поеме към средната класа, отколкото да се появи нова влиятелна сила.

В „Левада“ все пак предупреждават: политическата система не е готова сега да включи в себе си нови партии с равни права и да осигури честни правила на играта. А освен това интересът към партиите и идеологиите пада, „хората на изборите ще гласуват за биографии, а не за партии“, казва Волков.

"Российская газета". Всички права запазени.