Защо руснаците отиват да се бият в „Ислямска държава“

reuters
Както и други държави в Европа, Русия е изправена пред нова заплаха, нейните граждани, вербувани от терористи, заминават в Близкия изток, за да се присъединят към радикални ислямски групировки. Според експерти различните хора са подтикнати към тази стъпка от различни причини. „Руски дневник“ обяснява защо руснаците се сражават за „Ислямска държава“.

В началото на юни в центъра на вниманието на руските медии попадна историята на Варвара Караулова – 19-годишна студентка от философския факултет на Московския държавен университет, която изчезна от Москва и се оказа на територията на Турция.

Според версията на нейното семейство девойката избягала от Русия, за да отиде в Сирия и да се присъедини към редовете на групировката „Ислямска държава“ (малко преди това Караулова започнала да носи хиджаб, а в библиотеката й се появили книги за радкиалните течения в исляма). Турските гранични служби задържали Караулова, когато се опитала заедно с друга група от хора нелегално да прекоси границата със Сирия. В момента се решава въпросът за нейната депортация в Русия.

Историята на Караулова не е единственият случай, в който руснаци попадат в радикални и екстремистки групировки. Според данни на ФСБ за последната година, вербовчиците на религиозни екстремисти са успели да привлекат към редовете си над 1700 руски граждани. Някои експерти посочват и още по-големи цифри.

Обаянието на екстремистите

Русия не е единствената страна, откъдето млади хора заминават за Сирия и Ирак, за да се присъединят към „Ислямска държава“. Както разказа пред „Руски дневник“ арабистът и доктор на историческите науки Георги Мирски „през последните месеци само от Франция към „Ислямска държава“ са се отправили 1733 души, а според статистиката 1/5 от тях са хора от немюсюлмански семейства, жените са 30%“.

Руският психолог Павел Пономарьов е убеден, че светските младежи приемат исляма, защото не мога да се реализират. „Ако говорим за случая с Караулова, то това е социално самоубийство, опит напълно да се откъсне от това общество, в което е живеела и да намери нова идентичност в друг свят. Много младежи са в криза: обществото не им дава възможност да се изразят, като в същото време им налага строги ограничения. Стремежът да се откъснат от социума, да получат всичко веднага в някаква друга система, е толкова силен, че хората са готови на практика да отидат на сигурна смърт“, каза Пономарьов пред „Руски дневник“.

Георги Мирски сравнява популярността на ислямския екстремизъм с периода от 1930-те години, когато образовани западни младежи се присъединяват към радикалите на онова време – комунистите или фашистите. „Вербуването става основно в интернет и в джамиите“. Според Мирски историята на Варвара Караулова показва, че Русия подценява заплахите от ислямизма: „Най-удивителното е, че нейното семейство и нейнтие познати не са забелязали нищо, докато не избягала“, казва Мирски.

Мюсюлманският въпрос

Независимо от ръста на популярността на екстремизма сред светските младежи, основната аудитория, към която се стремят агентите на терористите и по-специално „Ислямска държава“ са мюсюлманите. В интервю за портала „Медуза“ проповедник на „Ислямска държава“ заяви, че броят на воюващите от Северен Кавказ е най-малко 1000, като е разделен поравно между дагестанци и чеченци“.

Варвара Пахоменко, специалист по Кавказ и консултант в Международната кризисна група, смята, че има три основни причини за популяризирането на радикализма сред мюсюлманите. Първата е недоволството от качеството на държавното управление: „Корупциятата, разслояването на обществото водят до ситуация, в която хората разбира, че да подобрят живота си е много сложно или невъзможно – много мюсюлмани започват да мислят, че справедливост може да се постигне, ако светската държава бъде заменена от Халифат“.

Втората причина е свързана с работата на правоохранителните органи, които се опитват излижно да се борят с определени течения в исляма. „Когато започне преследване на хора не заради това, че са нарушили закона, а заради това, че носят дълги бради или ходят в „неправилната“ джамия, резултатът често е радикализция, дори и на напълно умерени мюсюлмани“, пояснява Пахоменко.

Третата причина е свързана с тесните връзки между мюсюлманите от Кавказ и Близкия изток: „За последните 25 години значително се укрепиха връзките с Близкия изток, включително със Сирия. Затова случващото се там се възприема от мнозина в Северен Кавказ като много близко и това води до ръст на популярността на радикалните движения“. 

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"