Какво се случва с културата на четене в Русия

РИА „Новости“
Руснаците са станали по-внимателни в подбора на книгите, които купуват и по-често ходят на библиотека. Специалистите са убедени, че делът на хората, които четат, остава непроменен. „Руски дневник“ разказва как хората в Русия подбират книгите и кой предпочита хартиените издания.

В Русия хората продължават да предпочитат да четат книги на хартиен носител. Това сочат резултатите от социологическо проучване, проведено през 2013 г. от Фонда за обществено мнение. http://fom.ru/obshchestvo/10951. Почти половината руснаци четат печатни издания (49%), а само 9% свалят електронни книги. Тези данни обаче се отнасят единствено за хора, които четат редовно – т.е. не по-малко от веднъж месечно. Работата е там, че 37% от анкетираните изобщо не четат книги.
Купища от книги

Анна Юдина (29 г.) много обича да чете и постоянно си купува книги. След това обаче трябва да им търси място в дома си. „Много обичам да ходя в книжарниците или дори да се ровя в уличните базари, където се продават стари книги. Може би това е най-добрият начин да си почивам“, разказва девойката. „След това се налага да нося тези книги при баба ми, защото живея на квартира и нямам възможност да ги съхранявам“. Обяснява, че независимо от пристрастието си към печатните издания, все по-често сваля електронни книги, за да може да ги носи със себе си, когато пътува по работа.

Директорът на „Издателска къща Мешчеряков“ Вадим Мешчеряков обяснява, че в Русия прослойката от четящи хора не се е сменяла от няколко поколения и остава стабилна по численост. „Тези хора понякога четат електронни книги, но това не им пречи да четат и хартиени издания“, казва той. Издателят твърди, че основната характерна черта на днешните читатели е тяхната сплотеност.

„Хората, които четат, си обменят мнения за книгите и купуват книги след внимателен подбор. Читателите все повече разбират от литература - казва Мещеряков. - Вкусът към книгите се оформя още в детството и не зависи от модните течения. Ако родителите имат вкус, то и децата им ще го наследят. Така се оказва, че четящите хора възпитават своите наследници. Прослойката се запазва. Интересно е, че книги купуват и четат хора, които съвсем не са богати – дори по-често е точно обратното. Книги купуват хора със средна и под средната заплата. Според експерти всички нови течения, които се появяват в руските градове – като „буккросинг“ или „книги в парка“, където на открито се създават мини-библиотеки, не влияят върху броя на четящите.

„Ако книгата е много рекламирана и човек я е купил, това не означава, че след това ще стане четящ. Ако човек чете булевардни романи, то след това няма да мине на Достоевски“, смята той.

Мешчеряков е убеден, че хората в момента купуват по-малко книги, отколкото през 1990-те. „Сега цените на книгите скочиха много“, споделя той. „Ние никога не сме били най-четящата страна, ако се съди по броя на посетителите в книжарниците – германците или французите се срещат много по-често край рафтовете с книги, отколкото при нас“.

За да се промени ситуацията към по-добро, издателят смята, че трябва да се подкрепят книжарниците и да им се предоставят дотации. Развитието на мрежата от магазини за книги ще позволи на читателите да се срещат на живо, а не само на страниците в интернет.

Библиотеките

Сега освен интернет форумите читателите могат да се срещат и в библиотеките. Както обяснява директорът на библиотека „Некрасов“ Лилия Багрова, в момента учреждението обслужва по 9400 читатели годишно, а по-рано броят им е бил 5-6 хиляди. „Наблюдава се засилен интерес към хартиените носители и  библиотеките - обяснява тя. - При нас идват хора, които търсят информация. Днес на фона раздробяването на информационното пространство всички много се интересуват от цялостното знание и библиотекарите играят ролята на проводници в света на знанието“.

На много московски библиотекари в привличането на читатели помага организацията на мероприятия. „На нашата библиотека й помага фактът, че се намираме в къща-паметник и много хора идват да видят сградата, а след това се отбиват и за книги - разказва Багрова. - При нас се събира клуб на библиографите, любителите на киното, организираме съвместни събития с училища, има изложби, фото-изложби. Има напълно нови за нас формати – коуъркинг и библиотечен туризъм, където показваме нашия фонд и разказваме за историята на нашето учреждение“.

Но по въпроса за съхранението библиотекарката се разминава с издателя. Тя смята, че много често хората им носят книги, за да ги оставят. „Само този месец сме получили 83 книги от хора – подбираме ги и решаваме какво да запазим. Има рафтове за буккросинг, където може да се вземат книги“, отбелязва Багрова.

Директорът на най-старата книжарница в Русия „Книжная лавка писателей“ Людмила Василева е съгласна с нея. Тя също забелязва, че хората се опитват да продадат книгите си, за да не ги изхвърлят. 

- Старите хора разчисват библиотеките си. Идва, да речем, възрастен човек и казва: „Внукът ми каза: дядо, в апартамента има място или за теб, или за книгите“ - споделя тя пред „Руски дневник“. 

В магазина книгите стоят не повече от 4 месеца – ако не се продадат, собственикът им трябва да си ги прибере. 

"Российская газета". Всички права запазени.