Европа може отново да се окаже на линията на огъня

Подписаният през 1987 г. договор за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег беше една от основните стъпки за намаляване на заплахата от ядрен конфликт между СССР и САЩ. „По силата на договора беше ликвидиран един крайно опасен клас ракети – те имат кратко полетно време до целта, което рязко увеличава шансът всеки незначителен инцидент да се превърне в пълномащабна война“, поясни пред кореспондент на „Руски дневник“ програмният директор на Руския съвет по международни въпроси Иван Тимофеев. Освен това след сключването на договора американците изведоха от Европа своите ракети и тя престана да бъде цел за удар от СССР.

Сериозни заплахи или шантаж?

В момента САЩ говорят за готовност да отменят този договор. Между другото, от Вашингтон твърдят, че Москва не го спазва вече от две години. Руското министерство на външните работи подчертава, че така и не е получило конкретно пояснение от американските си колеги какво и кога е нарушила Русия. Само че американците, вместо да конкретизират, говорят за възможна ответна реакция, включително и разполагане на ракети с малък и среден обсег в Европа (правителството на Великобритания вече даде своето задочно съгласие за това).

Според Иван Тимофеев вероятността този договор да бъде отменен в рамките на идните три години е висока. „От срив на споразумението интерес имат политиците-ястреби. Освен това срещу него са настроени и лобистите от военно-промишления комплекс и на двете страни – ако го няма този договор, ще се възобнови съревнованието в областта на въоръжаването“.

Според доцента от Висшата школа по икономика Дмитрий Офицеров-Белски сред руските лобисти от веонно-промишления комплекс през последните три години все по-често могат да се чуят разговори за това, че договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег е ненужен. „Не е изключено и САЩ да имат планове да направят редица държави от Източна Европа квазиядрени в случай на въображаема руска агресия“, обяснява експертът.

Само че има и други гледни точки. Заместник-директорът на Центъра за комплексни европейски и международни изследвания към Висшата школа по икономика Дмитрий Суслов не смята, че американците говорят за отмяна на договора сериозно. „По-скоро става въпрос за шантаж. Вашингтон дава на Москва да се разбере, че е готов за сериозно съревнование по въоръжаване, докато не се върне ситуацията от 1980-те години. Освен това, в момента Белият дом се опитва да демонстрира на гражданите на САЩ и техните съюзници, че е готов да отстоява своите интереси също толкова решително, колкото и Москва“, поясни той пред кореспондент на „Руски дневник“.

Въпросът за отказа от договора ще раздели НАТО

Ако САЩ все пак се откажат от договора, последиците могат да бъдат много сериозни – особено на фона на събитията в Украйна, където Русия и Западът още не са изработили правилата на играта. „Ситуацията в Европа от гледна точка на сигурността ще се влоши рязко. Ще се увеличи рискът от конфликт, ще започне съревнование за въоръжаване и като следствие, ще възникне риск от непреднамерена ескалация“, смята Иван Тимофеев.

„Възможно е и разделение в рамките на НАТО“, продължава Дмитрий Суслов. „Франция и Германия са против, тъй като те не искат отново да станат цел за руските ракети“. Разбира се, САЩ могат да се опитат под този предлог да убедят Европа да подкрепи техния проект за противоракетна защита, но според Дмитрий Суслов това начинание няма да сработи. „Противоракетната отбрана по своята ефективност отстъпва несравнимо на настъпателното въоръжение“, смята експертът.

Русия трябва да говори директно с Европа

Руските власти заплашват да разположат ракети „Искандер“ в Калининградска област, ако САЩ се откажат от договора за ликвидация на ракетите с малък и среден обсег. Но експертите съветват с това да не се прибързва.

„Ако САЩ се откажат от договора, Москва трябва да отвърне изключително внимателно и да се опита да обсъди проблема на политическо ниво. Нужен е диалог с европейците. Трябва да им се обясни, че главният губещ в този случай е Европа. Ракетите на САЩ ще бъдат разположени там, а руските – съответно, ще бъдат насочени срещу нея“, казва Иван Тимофеев.

„Американците първи заявиха, че могат да се откажат от договора, а не Русия“, напомня Дмитрий Суслов. „Трябва това да се използва, за да се започнат интензивни преговори с европейците. Едва ли ще успеем да разделим НАТО или да започнем диалог за промяна на основите на сигурността в Европа, но можем да успеем да започнем диалог по сигурността, какъвто до момента нямаше. При това диалог без участието на САЩ“. И не е изключено именно чрез този конкретен диалог по конкретни проблеми да тръгне и процес на нормализация на руско-европейските отношения.

"Российская газета". Всички права запазени.