Клеймото на агента: Как се въвежда ред в „третия сектор“

На 24 май в Русия бе подписан още един закон, който касае НПО. „Чужденците“ могат да бъдат признати за „нежелани“ и без съдебно решение да бъде забранена дейността им в РФ, ако властите решат, че те са заплаха за конституционния строй, отбранителната способност или безопасността на страната.

На 24 май в Русия бе подписан още един закон, който касае НПО. „Чужденците“ могат да бъдат признати за „нежелани“ и без съдебно решение да бъде забранена дейността им в РФ, ако властите решат, че те са заплаха за конституционния строй, отбранителната способност или безопасността на страната.

Сергей Карпов / ТАСС
През 2015 г. се проведе най-мащабната кампания по изобличаване на „чужди агенти“ сред неправителствените организации (НПО). Властите са на мнение, че тези НПО, които получават финансиране от чужбина и се занимават с политическа дейност, би трябвало да имат друг статут. Но събеседниците на „Руски дневник“ считат, че те са отишли твърде далеч в стремежа си да открият „чуждия агент“. Вярно, някои смятат това за оправдано. Наливането на финанси в „третия сектор“ се е увеличило повече от 10 пъти през последните 2 години.

Списъкът с НПО, които са „чужди агенти“ продължава да нараства. В края на май в него се озоваха два научно-образователни фонда. Това са фондът „Династия“ на най-големият меценат в областта на науката и образованието Дмитрий Зимин и фондът „Либерална мисия“ на научния ръководител на Висшата школа по икономика Евгений Ясин. Трябва да се отбележи, че фондове, свързани с науката, за първи път попадат тук. Правозащитниците заявяват: кампанията по изобличаването на НПО-“агентите“ отиде твърде далеч, при сегашните условия за такъв може да бъде обявена почти всяка организация.

На 24 май в Русия бе подписан още един закон, който касае НПО. Тук вече става дума за чуждестранни или международни структури. „Чужденците“ могат да бъдат признати за „нежелани“ и без съдебно решение да бъде забранена дейността им в РФ, ако властите решат, че те са заплаха за конституционния строй, отбранителната способност или безопасността на страната.

„Не е смъртоносно, но е обидно“

Законът за „чуждите агенти“ влезе в сила през юли 2012 г. За да ѝ бъде присвоен статут на „агент“, дадена НПО трябва да отговаря на две условия: да получава финансиране от чужбина и да развива политическа дейност. „Целта е гражданите да бъдат осведомени, кой съществува за сметка на средства от чужбина“, нееднократно е заявявал пред медиите авторът на закона, депутатът Александър Сидякин. „Когато тези НПО говорят, че у нас всичко е зле, нека всички да знаят, с чия уста те приказват“, заяви той пред списание Forbes през юни 2012 г. В момента в списъка с „агенти“ фигурират 68 организации, като по-голямата част от тях (38 НПО) попаднаха в него през 2015 г., още 13 организации – в края на 2014 г. Сред тях са руският филиал на антикорупционния център „Транспаранси Интернешанъл“ (Transparency International), асоциацията за защита на избирателите „Голос“, правозащитният център „Мемориал“ и други.

Когато са със такъв статут, НПО са длъжни да се отчитат на всеки три месеца, ежегодно да преминават независим одит, а на всички техни материали трябва да посочат, че те са подготвени от чужд агент. „Разбира се, това [статутът на „агент“] не е смъртоносно. Може да бъде регистрирана нова организация, може, в края на краищата, чрез съда да бъде изискано заличаване от регистъра, но за някои това просто е обидно“, казва в интервю за „Руски дневник“ директорът на Московското бюро по правата на човека, членът на президентския Съвет по развитие на гражданското общество и правата на човека Александър Брод. Той е на мнение, че понятието „чужд агент“ носи отпечатъка на сталинските времена и до голяма степен се възприема също като понятието „чужд шпионин“.

Като става дума за това, много НПО, вписани в регистъра, не са съгласни именно с „прикачения“ им статут, въпросът с репутацията е ключов. „Аз, разбира се, няма да харча личните си средства под знамето на неизвестна за мен чужда държава“, коментира пред „Интерфакс“ вписването на „Династия“ в регистъра Дмитрий Зимин, и заяви, че прекратява финансирането на фонда. Ръководството на „Либерална мисия“ заяви, че ще се бори за името си и ще докаже, че „те са патриоти“ и не са „ничии агенти“.

Неопределената политика

НПО със статут на „агент“ не са съгласни и с това, че се занимават с политика. За времето, откакто законът съществува, в регистъра с „агенти“ доброволно се е вписала само една организация. Всички останали са се опитвали по някакъв начин да оспорят статута си.

„По същество, сега всяка правозащитна организация [с финансиране от чужбина] може да съответства на изискванията за чужд агент“, смята Брод. Това е така, защото в закона липсва определение на понятието „политическа дейност“. Както разказа за „Руски дневник“ директорът на Ресурсния правозащитен център Мария Каневска (през март 2015 г. експертите на центъра представиха аналитичен доклад, за каква политическа дейност НПО биват признавани за „агенти“), в повод са се превръщали, например, обсъждането на законодателството на РФ, организирането на „кръгли маси“ („обсъждане на резултатите от срещата на Г20 в Австралия“; „ЛГБТ и правата на човека в съвременна Русия“), наличието на определена литература в офисите на организациите. В частност, фондовете „Династия“ и „Либерална мисия“ бяха признати за политически ориентирани НПО, защото са провеждали семинари и лекции за съвременна политика (в акта на Министерството на правосъдието, с който тези НПО са включени в регистъра, са приложени цитати от всяка лекция). Освен това, по-рано, още преди Министерството на правосъдието, редица депутати обръщаха внимание на факта, че Дмитрий Зимин финансира някои опозиционни политици и медии.

За това, че законът се нуждае поне от корекции (необходимо е подробно да се опише, какво именно се подразбира под „политическа дейност“), правозащитниците говорят отдавна, при това и на най-високо равнище. Но политологът, доцент в Института за обществени науки при РАНХиГС (Руска академия за народно стопанство и държавна служба към президента на РФ) Екатерина Шулман е на мнение, че Министерството на правосъдието е получило със закона в сегашния му вид „мощен репресивен инструмент, който фактически го извежда на едно ниво със силовите ведомства“, затова никой не бърза да конкретизира съдържанието му. „В света на бюрокрацията възможността нещо да бъде закривано и някой да бъде забраняван е много скъп ресурс“, отбелязва тя, още повече в „предизборен период, когато е повишено търсеното на инструменти за борба с вътрешния враг“.

Ще напомним, че законът за НПО-“чужди агенти“ не носи забранителен характер, но, както времето показа, отбелязва Каневска, много от „агентите“ вземат решение да прекратят дейността си, защото или не могат да си намерят източници на финансиране вътре в страната, или негласно губят „клиентската си маса“ (държавните поръчки) заради придобития статут.

Големите сливания

Има оплаквания от юридическа размитост и по отношение на закона за „нежеланите“ чуждестранни и международни организации. В него, най-малкото, не е разписана процедура за излизане от регистъра, ако решат да впишат дадена организация в него, а също така липсва механизъм за оспорването на такова решение в съда.

В интервю за „Руски дневник“ един от авторите на закона, депутатът Антон Ишченко многократно подчерта, че новият законотворчески продукт изпълнява функциите на „инструмент за бързо реагиране“ за „пресичане на всякакви опити за разклащане на ситуацията в страната“, и че се приема „за всеки случай“. Но правозащитниците се опасяват, че юридическите пропуски откриват поле за злоупотреби. „Не може с извънсъдебна процедура една организация да бъде призната за нежелана. За кого е нежелана, защо е нежелана? Това трябва да се решава от съда“, недоумява Брод. И макар че засега този регистър е пуст, в прокуратурата вече постъпват заявления с искания в него да бъдат вписани една или друга организация (такива заявления вече постъпиха по отношение на Московския център „Карнеги“ и „Хюман Райтс Уоч“).

Вярно, фактът, че финансовият поток от чужбина по посока на „третия сектор“ се е увеличил повече от 10 пъти за последните 2 години, за някои е достатъчно убедителен аргумент за подобни мерки за контрол над НПО. По данни на Министерството на правосъдието, от 4 милиарда рубли ($7 милиона) през 2012 г., през 2014 г. той е 70 милиарда ($12.5 милиона).

„Някои чужди държави разглеждат сериозно обществените организации и „третия сектор“ в качеството им на инструмент за влияние върху вътрешната политика на Русия“, отбелязва в интервю за „Руски дневник“ председателят на Фонда за развитие на гражданското общество Константин Костин, имайки предвид, в частност, приетия в САЩ закон „За противодействие на руската агресия“. „Той предвижда отпускането на средства за различни руски НПО, за освобождаване от цензура на забранени медии и Интернет ресурси“, уточнява той. От друга страна, в руския закон за НПО-“агентите“ няма „нищо ужасяващо“, смята Костин: той нищо не забранява и напълно се вписва в „конструкцията на руското законодателство“. „По принцип, у нас е забранено финансирането на политически организации от чужбина. И това е забранено във всяка една суверенна държава, била тя САЩ или в Европейския съюз“, напомня той. Що се касае до неопределеността на „политическата дейност“ в закона, то над нейната конкретизация „може да се помисли“, признава той, „за да им е пределно ясно на организациите, къде минава границата“. „Макар че, според мен, тук има определена доза лицемерие, защо всички прекрасно знаят, къде е тази граница“, добавя той.

Коментар от пресслужбата на Фонда за помощ на хосписи „Вера“ (Vera charity hospice foundation):

Този закон [за чуждите агенти] теоретически може да влияе върху всяка една организация – излиза, че в момента ние всички се намираме под дамоклев меч. Всеки руски фонд, който не просто привлича средства, но се и опитва да промени системата за подпомагане – в областта на здравеопазването, социалните услуги, образованието и т.н., да я направи по-ефективна, – за тази цел той взаимодейства с държавните структури в своята област. В крайна сметка, стига да има желание, тази работа може да се нарече лобизъм или политическа дейност. И пари от чужбина ние така или иначе получаваме, например, от физически лица, които искат да помагат – ние на можем да им забраним да правят това, обратното! Може да се каже, че в сегашния се вид законът може да попречи на развитието на благотворителността в Русия.

"Российская газета". Всички права запазени.