Валерий Гергиев: „Надявам се откритията да са не за час, а за години напред“

Тази година конкурсът „Чайковски“ за първи път в историята си започва не от 1-и кръг, а от предварителни прослушвания. Какво наложи нововъведението?

Решихме да ги направим, тъй като изпълнението на живо дава ярко впечатление за музикантите. По резултатите на отборите в категорията „пиано“ вече може да се каже, че нивото на конкурса ще е много високо. За журито определихме следния регламент: гласуване по системата „да-не“. Претендентите, които получат най-малко два от четирите гласа, продължават в първи кръг. При пианистите участниците бяха толкова силни, че вместо 30 до първи кръг бяха допуснати 36 кандидати.

Основното постижение на миналия конкурс станаха гастролите на лауреатите. Тогава за първи път конкурсът си постави конкретна цел – да намери артисти за концертната сцена. Какви са резултатите?

На практика всички финалисти от миналия конкурс излязоха на сцената с мен не само в Санкт Петербург, в Москва, в Русия, но и в чужбина. Точно такива са и плановете ни след този конкурс. Естестено, че спечелилият голямата награда ще получи по-големи възможности от останалите победители. Но това не означава, че към тях няма да има интерес.

Как оценявате днес опита си с големия победител Данил Трифонов, когото отведохте в най-добрите концертни зали по света?

Трифонов получи на практика всичко, което конкурсът може да донесе на победителя. Но най-важното е, че той се прояви не само като носител на голямата награда, но и като музикант, който веднага стана интересен за публиката в различни държави. Първото му представяне предизвика оживена реакция и с нея се появи и желанието за работа в бъдеще – не само у мен, но и у оркестъра. А той свири и с Мариинската, и с Лондонската, и с Виенската филхармония. Това е истинска световна история, която, слава богу, се разви великолепно.

Две трети от участниците са представители на руската школа по пиано. Като се има предвид политическата обстановка в света и в Русия, променена ли е ситуацията при сегашния конкурс в сравнение с 2011 година?

Ние не караме никого да участва насила в конкурса. Надявам се, че репутацията му по света не само се е запазила на високо ниво, но и е нараснала за тези четири години, през които победителите в предишния конкурс се представиха успешно на много концертни и фестивални сцени по целия свят. А що се отнася до страните – в първия тур сред пианистите имаше представители и от Европа, и от Азия, и от Америка.

Конкурсът има нов мениджър – германец Петер Гроте. Беше ли важна тази фигура за организацията на конкурса и за имиджа му в международното музикално общество?

Репутацията на конкурса зависи от работата на всеки един от нас. Петер Гроте е арт мениджър на XV конкурс и неговата работа е много тясно свързана с работата на организационния комитет като цяло. Имаме голям екип от професионалисти, които отговарят и за транспорта, и за спазването на графиците, и за връзките с членовете на журито, за оркестрите, ансамблите, за помещенията, които са на разположение. Това е много работа и ние я вършим заедно.

Технологичният пробив на предишния конкурс беше висококачественото излъчване по интернет, което получи голям отзвук по целия свят. Сега интернет предаването е поверено на френския канал „Медичи“. Как направихте този избор?

Миналият опит в много отношения беше забележителен. Но „Медичи“ са професионалисти и отдавна са се доказали в Европа, а вече и в Америка. Преди половин година те снимаха изпълненията на Мариинския оркестър в „Карнеги хол“. Работим с тях и във Вербие, и в Анси. Те имат голям опит, но и ние имаме. Мариинският театър има собствена система за излъчване в интернет. И нашите специалисти отдавна работят и с „Медичи“, а сега и с организационния комитет на конкурса „Чайковски“.

Какво очаквате от предстоящия конкурс: нов артист с Гран-при?

Много се надявам, че на конкурса ще се запознаем – творчески и в човешки план, с цяла плеяда от млади таланти. И се надявам, че те ще са наши открития не за час, а за години напред. За мен лично това е една особена емоция, защото когато през 1988 г. аз самият бях млад диригент, показах пред лондонската публика съвсем младите Женя Кисин и Вадим Репин. Оттогава минаха почти 30 години, а усещането за това чудо все още ме владее. Затова за мен е необходимо, интересно и увлекателно да откривам нови млади таланти.

"Российская газета". Всички права запазени.