Евентуално разпадане на договора за ликвидиране на ракети със среден и малък обсег не е в интерес на Русия

Прекратяването на действието на ДЛРСМО на първо място ще удари именно по руската сигурност. При такъв сценарий САЩ ще получат възможност да върнат своите ракети със среден и малък обсег в Европа.

Прекратяването на действието на ДЛРСМО на първо място ще удари именно по руската сигурност. При такъв сценарий САЩ ще получат възможност да върнат своите ракети със среден и малък обсег в Европа.

Константин Малер
Администрацията на Обама разработва план за разполагане в Европа на крилати и балистични ракети с наземно базиране в отговор на несъблюдаването от страна на Русия на условията по Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (ДЛРСМО). Тези съобщения в западните информационни агенции вече успяха не само да надигнат вълна от интерес към договора, който съществува вече от почти 30 години, но и да предизвикат ответната реакция на руските власти.

Въпреки, че бе емблематичен договор в условията на студената война, ДЛРСМО до голяма степен загуби своя статут, след като тя приключи. Днес е трудно да си представим Европа като арена на пряк военен сблъсък между САЩ и Русия, дори и в контекста на украинските събития. Освен това ДЛРСМО е споразумение между две страни и не ограничава развитието на ударни системи със среден и малък обсег в други държави.

И Москва, и Вашингтон осъзнават, че актуалността на отказа от ударни системи със среден и малък обсег намалява с всеки изминал ден. Особено за руската страна. Все пак подобни технологии се разработват активно от непосредствените съседи – Китай, Иран, Северна Корея. Още преди няколко години в Русия се водеше активна дискусия доколко ДЛРСМО отговаря на интересите й в съвременните условия. А руските военни директно говореха за възможността за отказ от договора.

Само че през последните няколко години информационният фон около ДЛРСМО се създава от САЩ. В края на 2013 г. американските медии за първи път публикуваха информация, че Вашингтон подозира Русия в нарушаване на условията на договора. Детайли за американските претенции не са известни. Експерти предполагат, че те се отнасят до два перспективни вида руско ударно въоръжение – балистичната ракета РС26 „Рубеж“ и крилатата ракета Р-500. „Рубеж“ формално не попада под действието на договора, тъй като максималният й обсег е над горната граница, установена в ДЛРСМО. Само че спецификата на изпитателната програма (ракетата премина успешни изпитания на разстояние по-малко от 5500 км) дава повод да се предположи, че главното предназначение на ракетата е поражение на цели на средна дистанция. По отношение на Р-500 съмнения предизвиква максималният обсег – има основания да се предполага, че той надхвърля минималния предел от 500 км, заложен в ДЛРСМО.

Договорът за ликвидиране на ракети със среден и малък обсег е сключен през 1987 г. и предвижда ликвидиране на всички видове ракети с радиус на действие от 500 до 5500 км. Този документ се превърна в крайъгълен камък в момента, когато на територията на Европа се гледаше като на основна сцена на евентуален военен конфликт между САЩ и СССР. Със своето кратко полетно време тези ракети можеха да окажат решаващо влияние върху хода на бойните действия. На тях се падаше една от най-важните задачи – да унищожат системите за управление на войските. Решението за ликвидирането на този вид въоръжение не само понижи градуса на военното противопоставяне в Европа, но и постави основите за последващото съкращение на традиционното въоръжение в региона.


Руските официални лица винаги са реагирали активно на обвиненията в нарушение на условията на ДЛРСМО, идващи от Вашингтон. Сегашният случай не е изключение – министърът на външните работи Сергей Лавров за пореден път упрекна американците, че претенциите им са лишени от конкретика. Фактът, че Вашингтон и до момента не е представил убедителни доказателства, че САЩ не разполагат с телеметричните данни, необходими, за да потвърдят своите обвинения.

Въпреки това руската страна трябва да разбере, че всеки опит да се възстанови класът ракети със среден и малък обсег, дори и при формално спазване на условията на ДЛРСМО, е игра с огъня. Независимо, че договорът няма ограничение от гледна точка на срока на действие, статия XV допуска излизане от него в случай, че „върховните интереси“ на една от страните е под заплаха. Всеки опит от страна на Русия да реконструира ракети със среден и малък обсег, дори и той да не съответства на буквата на ДЛРСМО, ще предизвика ответна реакция от страна на САЩ, включително отказ от споразумението.

Прекратяването на действието на ДЛРСМО на първо място ще удари именно по руската сигурност. При такъв сценарий САЩ ще получат възможност да върнат своите ракети със среден и малък обсег в Европа. Теоритично Вашингтон може да ги разположи не само в страните от Западна Европа, както беше по времето на Студената война, но и на територията на новите членки на НАТО. Подобни действия биха съкратили полетното време на тези ракети до руски стратегически обекти до няколко минути, което създава опасност от обезоръжаващ удар. Москва не разполага с ресурси да отговори адекватно на подобни предизвикателства и ще бъде принудена да инвестира огромни усилия и средства, за да създаде система за противодействие на този потенциал.

В същото време такава спирала на напрежението е трудно да си представим дори и при сегашното ниско равнище на отношенията между Русия и САЩ. Напълно възможно е Вашингтон просто да се опитва да въвлече Москва в дискусия чрез „разоръженчески“ канали, които винаги са се отличавали с високо ниво на доверие. Във всеки случай съдбата на ДЛРСМО в момента на първо място зависи от това дали руската страна е приела решение да реконструира класа ракети, ликвидирани по силата на договора. Ако такова решение има, след като получат достатъчно доказателства, САЩ ще се откажат от договора. Ако ли пък не, то опитът да се установи комуникация в дух на доверие чрез диалог в областта на контрола над въоръжението е още едно свидетелство за стремежа на САЩ да бъдат възстановени нормалните контакти с Русия.

Александър Чеков е лектор в катедрата по международни отношения и външна политика на Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО), анализатор от агенция „Външна политика“.

"Российская газета". Всички права запазени.