Московският кинофестивал: Кой го е измислил и кой е присъствал на него?

Сталин закрил фестивала след първото му издание през 1935 година – наближавала война и не му било до кино. Първият фестивал се състоял в московския кинотеатър „Ударник“ и бил повече от успешен: председател на журито бил Айзенщайн, сред лауреатите се наредили студиото „Ленфилм“, Чарлз Лоутън и Уолт Дисни. Тогава изгряла звездата на Франческа Гаал с комедията „Петер“ и за дълги години останала любимка на съветските зрители. След това всичко било прекъснато чак до 1959 година, когато по инициатива на министъра на културата Екатерина Фурцева в Москва отново се провел международен кинофестивал – пак първи.

В началото Московският кинофестивал се провеждал веднъж на две години, редувайки се с този в чешките Карлови Вари. И бил извънредно успешен. Сега е трудно да си го представим, но тогава фестивалните прожекции обхващали цяла Москва – от огромните зали на стадиона в Лужники и Двореца на конгресите до отделните кинотеатри, като „Космос“ и „Ереван“ или камерния „Илюзион“. Продавали се не билети, а абонаменти, като всеки сеанс се състоял от два филма – „социалистически“ и „капиталистически“. Първият често бил смятан за досадна „необходимост“, но често се оказвало, че превъзхожда втория по художествени качества. Впрочем и от „вражеския лагер“ идвали първокласни филми, като комедията „Някои го предпочитат горещо“ на Били Уайлдър, новаторския „Осем и половина“ на Федерико Фелини, „Смърт във Венеция“ на Лукино Висконти, „Голият остров“, който открил за света режисьора Кането Шиндо, както и „Кинолюбител“ на малко познатия тогава Кшищов Кешловски. Награди от фестивала са получавали най-добрите майстори на планетата – от Акира Куросава и Анджей Вайда до Федерико Фелини и Стенли Крамър.

Фестивалът бил като прозорец, през който руснаците можели да погледнат в големия, плътно разделен свят, а и светът можел да научи нещо за тях. Затова през двете седмици, докато се провеждал, в Москва пристигали хора от цялата страна и се редели на опашки за абонаменти, преписвали програмата на десетки кинотеатри, съставяли огромни списъци от лични планове за ходене на кино. Мнозина гледали по осем филма на ден – заспивали, но се крепели, трупали впечатления за две години напред, както камилите трупат запаси. На Пушкинския площад ден и нощ се провеждал импровизиран пазар: „Заменям билети от кинотеатър „Русия“ за Двореца на конгресите!“

Звездите пристигали в Москва още след първата покана. С любопитство посещавали приема на „Мосфилм“, където ги гощавали с пелмени Сергей Герасимов и Сергей Бондарчук, возели се на кораб по Москва река и отскачали за ден до Ленинград. Всички се изумявали от грандиозния, безпрецедентен, невиждан интерес на московчани към киното – не можели да си представят дори, че московчаните нямали до имат друг шанс да видят показваните филми. Хрониките на фестивала пазят изумителни казуси, свързани с големите световни звезди. Например, когато София Лорен и Джина Лолобриджида се появили на прием в Кремъл с абсолютно еднакви тоалети, при това „ексклузивни“ облекла. Първа забелязала Лолобриджида и се провикнала през цялата зала към София Лорен “Привет, сестричке!“, после са закикотили и двете.

Действително на фестивала имало някаква особена атмосфера – празнична и семейна едновременно – „прозорчето“ буквално насищало със свеж въздух цяла Москва и в тези дни градът се чувствал равнопоставен на останалия свят. Участниците помнят колко остроумно и артистично водел звездните пресконференции гуруто и легендата Армен Медведев. И как до сутринта не можел да се успокои пресклубът в хотел „Русия“. И как разсеяно се усмихвала Джулиета Мазина, докато влизала в Двореца на конгресите: тя очаквала усмивки в отговор, а всички около нея извръщали поглед – неформалното общуване с чуждестранни звезди било непривично, а може би и опасно.

Влязъл в историята и знаменитият скандал около филма „Осем и половина“. Журито под председателството на Григорий Чухрай единодушно му присъдило голямата награда, но Хрушчов, който заспал на филма, бил крайно възмутен от този избор. Чухрай бил привикан на „килимчето“ – наградата трябвало да се даде на съветската производствена драма „Запознайте се, Балуев“. Но режисьорът-фронтовак бил безстрашен и настоял на своето. Филмът на Фелини отворил нова ера в киното, а за „Балуев“ вече никой не си спомня.

В различните години начело на фестивала стояли такива имена като Сергей Герасимов, Сергей Бондарчук, Сергей Соловьов, Александър Абдулов. Сега, от доста време, го оглавява Никита Михалков, а по негова инициатива е разработен нов ритуал по посвещаване на журито с връчване на масивната „Верига на властта“. Негова е идеята за учредяване на премия на името на Станиславски „Вярвам“, с която са удостоени много световни кинотворци като Джак Никълсън, Мерил Стрийп, Фани Ардан и Хелън Мирен.

"Российская газета". Всички права запазени.